О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София, 14.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2368/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Център за градска мобилност”-ЕАД,чрез пълномощника адв.М. Г. срещу решение от 12.12.2014 г. по гр.д.№12 995/2013 г. на Софийски градски съд,ГО, ІІ-Б въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба В. М. А. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е отменено протоколно решение от 11.07.2013 г. по гр.д.№21488/2013 г. на Софийски районен съд, 62 състав в частта, с която е отхвърлен иска по чл.225 ал.1 КТ за разликата над 5 268,80 лв. до размер на сумата 7 903,20 лв. и за периода 20.07.2013 г.-20.09.2013 г. и вместо това е постановил осъждането на ответника-касатор в настоящото производство да заплати на ищеца и сумата 2 634,40 лв. обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за указания период,потвърдил първоинстанционното решение в останалата част и е присъдил разноски.С влазло в сила решение от 16.03.2015 г. е допълнил диспозитива, като е присъдил законна лихва за обезщетението по чл. 225 ал.1 КТ от 20.05.2013 г. до окончателното плащане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че не са били налице условията на чл.328 ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради сключване на договор за управление на предприятието и след започване на изпълнението му,но не по-късно от девет месеца,доколкото той не е заемал ръководна длъжност.Посочил е,че легално определение на понятието „ръководство на предприятието” е дадено в § 1 , т.3 ДР на КТ,че от значение за определяне на една длъжност като ръководна е не наименованието й, а дали реално се изпълняват ръководни функции,свързани с организацията на трудовия процес.Намерил е,че макар и формално ищецът да е заемал длъжността ръководител на сектор ,той и единственото лице,което е работило в сектора ,са изпълнявали едни и същи функции,свързани с наблюдение на видеозаписи.Според показанията на разпитаните по делото свидетели ищецът не е присъствал на срещите на ръководството на поделението „Паркирани и мобилност” при касатора, тъй като на тях са участвали само ръководителите на отдели.Направил е извод,че обстоятелството,че той не е осъществявал ръководни функции обуславя незаконосъобразност на заповедта за уволнение.С оглед допълнително изтеклия срок ,през който ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, е уважил иска с правно основание чл.225 ал.1 ГПК изцяло.Приел е,че са налице законовите предпоставки на чл.242 ал.1 ГПК за допускане на предварително изпълнение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните правни въпроси:
-допустимо ли е въззивният съд при спазване на задължението си по чл.236 ал.2 ГПК да прави фактически констатации и да гради извод върху тях, при положение,че тези фактически констатации са въз основа на грешен прочит на писмените доказателства и пренебрегване на свидетелските показания.
-допустимо ли е въззивният съд при липса на законово определен минимум на брой подчинени ,с оглед характеризирането на една длъжност като ръководна и в пълно противоречие с решение на ВКС по гр.д.№2096/2003 г.,ІІІ г.о. да въвежда свое изискване за точен брой подчинени, като извежда липсата на спазване на това изискване в основен аргумент за крайния извод.
В заключение посочва, че прилага преписи от ТР № 1/04.01.2001 г. на тълк.гр.д.№1/2000 г. на ОСГК и решения постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№582/2012 г., ІІІ г.о., гр.д.№1621/2009 г.
ВКС,състав на ІІІ го. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото и са включени в предмета на делото.Въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка по делото и с обсъждане на събраните доказателства, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК- т.1.Първият въпрос е детерминиран от становището на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение и няма характера на правен въпрос. Второто питане е зададено в хипотеза, която не е обсъждана в мотивите на въззивния съд, а в първоинстанционния акт. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК предмет на касационно обжалване са само въззивните решения. Не са обосновани и твърдяните допълнителни основания .Не е направен пълен анализ и съпоставка на приетото по релевантен въпрос в представената задължителна съдебна практика и в обжалванто ршение и в какво се изразява отклонението на последното.Не е изложена каквато и да било аргументация,свързана с допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.То е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или практика, която не е съобразена с промените в законодателството или когато липсва съдебна практика . Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде изменена в насока,която счита за правилна или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретна правна норма, чието тълкуване иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.12.2014 г. по гр.д.№12 995/2013 г. на Софийски градски съд,ГО, ІІ-Б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: