4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 500
гр. София, 01.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 814 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу решение № 6642 от 29.09.2015 г. по гр. дело № 1783/2015 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – В състав.
Ответницата К. М. Ц. в отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № ІІ – 79 – 248 от 03.12.2014 г. по гр. дело № 21568/2014 г. на Софийски районен съд /СРС/, ІІ гражданско отделение, 79 състав и са присъдени разноски в полза на въззиваемата в размер на сумата 1000 лв. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от К. Ц. против настоящия касатор искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ въззивният съд е приел, че не е осъществена хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Изводите на Софийски градски съд /СГС/ съвпадат с решаващите изводи на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че длъжността, заемана от ищцата – „главен специалист”, не съществува в новото щатно разписание, както и относно обстоятелството, че ответникът не е провел доказване, че длъжността, определена за заемане от държавен служител – „главен експерт” е със запазени основни, характеризиращи длъжността функции.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси, както във връзка с твърденията, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и във връзка с твърденията, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Във връзка с твърденията, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е изложен водещ според касатора мотив при формиране крайните изводи на въззивния съд, а именно, че „предвиденото от работодателя заемане на длъжността на ищцата по служебно правоотношение в новото щатно разписание не било достатъчно за реализиране на хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ”, който страната счита, че е в противоречие с определения по чл. 288 ГПК – определение по гр. дело № 355/2014 г. и определение по гр. дело № 805/2014 г. на състави на ВКС, ІV г.о. За релевирането на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо въвеждането на правен въпрос, който да отговаря на характеристиките, разяснения с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, а в приложението е посочен мотив на въззивния съд, от който не е изведен такъв въпрос. Съгласно разрешенията, приети с цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от сочените от касатора факти и обстоятелства в касационната жалба, а непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая липсата на правен въпрос има за последица недопускане касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се изложи и друго съображение. Касаторът се позовава на цитираните по – горе определения на състави на ВКС, без да съобрази разрешенията в задължителната съдебна практика, обективирани, както в посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС, така и в ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т. дело № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които определенията, постановени в производство по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика. Поради това с позоваването на определения от посочената категория не се обосновава наличие на съдебна практика, включително задължителна съдебна практика. Ето защо следва да се приеме, че с тази част от приложението не са обосновани предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Във връзка с твърденията, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касаторът не установява предпоставки за допускане на касационен контрол. И по тази част от приложението не е поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а единствено е изложено твърдение за противоречие на „крайния извод на съда” с мотиви и диспозитиви на решения на окръжни съдилища – решение по гр. дело № 92/2014 г. на Окръжен съд – Търговище и решение по гр. дело № 347/2013 г. на Окръжен съд – Хасково. За да формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК страната е задължена да постави правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, с оглед провеждането на съпоставка на разрешенията на съдилищата, от която да се установи, в какво съотношение се намират решаващите изводи на съдилищата – в съотношение на противоречие или съвпадение. В случая липсва общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не са налице предпоставки да допускане на касационно обжалване. В допълнение към изложеното следва да се посочи, чe правните разрешения, обосновани в обжалваното въззивно решение, съгласно които основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е налице при запазване на длъжността с основните й трудови функции и определянето й за заемане по служебно правоотношение не са приети в отклонение от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /напр. решение по гр. дело № 1429/2011 г. на състав на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1353/2013 г., решение по гр. дело № 479/2014 г., решение по гр. дело № 1473/2014 г., решение по гр. дело № 281/2014 г. на състави на ІV г.о./. Освен това твърдението за наличие на противоречива практика по правен въпрос не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, когато прилагането на определена правна норма е вече уеднаквено чрез формирането на задължителна съдебна практика, а обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената съдебна практика, както е в разглеждания случай. При него не е въведен и правен въпрос, който да формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че с тази част от приложението не са обосновани предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1200 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6642 от 28.09.2015 г. по гр. дело № 1783/2015 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV – В състав.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] да заплати на К. М. Ц. разноски за касационното производство в размер на сумата 1200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: