3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София,27.09.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 298/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Диагностично – консултативен център – ІІ Добрич” ЕООД – гр. Добрич срещу решение № 131 от 15.01.2010 г. по в. гр. д. № 198/2009 г. на Силистренски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Добрички районен съд решение № 54 от 30.07.2009 г. по гр. д. № 1296/2009 г. С първоинстанционния съдебен акт е обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.102, ал.4, изр. последно от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, безсрочен договор за наем между М. И. М. в качеството на наемател и „Диагностично – консултативен център – ІІ Добрич” ЕООД като наемодател относно кабинет № 327 с обща площ 35.40 кв. м. при наемна цена 10 на сто от наемната цена, определена от Общинския съвет по реда на ЗОС, и на движими вещи – медицинска апаратура и оборудване, при наемна цена в размер на месечните амортизационни отчисления по чл.15 от ЗСч.; считано от датата на влизане на решението в сила.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.102 от ЗЛЗ. В касационната жалба се излагат подробни съображения в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност на съдебния акт, като се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноските.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Застъпено е становище, че поставените в касационната жалба материалноправни въпроси относно предпоставките за обявяване на окончателен договор за наем по реда на чл.102, ал.4 от ЗЛЗ във вр. с чл.19, ал.3 от ЗЗД, вкл. условията, срока на договора, наемната цена и лицата, които имат право да сключат договор в качеството на наематели, се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В подкрепа на тезата за противоречива съдебна практика са представени решение № 99 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 1297/2009 г. на Добрички районен съд и две решения на Добрички окръжен съд – решение № 46/01.02.2010 г. по в. гр. д. № 797/2009 г. и решение № 47/01.02.2010 г. по в. гр. д. № 826/2009 г.
Ответникът по касационната жалба М. И. М. от гр. Добрич оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор от 17.03.2010 г. Релевира довод за недопустимост на касационното обжалване поради ограничението на чл.280, ал.2 от ГПК. Алтернативно поддържа, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, респ. че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, която изключва от приложното поле на касационното обжалване въззивните съдебни решения по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което е уважен конститутивен иск с правно основание чл.102, ал.4 от ЗЛЗ във вр. с чл.19, ал.3 от ЗЗД като е обявен за окончателен безсрочен договор за наем на недвижим имот – лекарски кабинет с площ 35.40 кв. м. в гр. Добрич, и на движими вещи – медицинска апаратура и оборудване, при месечна наемна цена в размер на 10 на сто от наемната цена, определена от Общинския съвет по реда на ЗОС – за кабинета, и на месечните амортизационни отчисления по чл.15 от ЗСч. – за движимите вещи.
Съобразявайки естеството на правния спор, настоящият състав приема, че в случая обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК се съизмерява със стойността на обявения за окончателен договор, която е меродавна и за определяне на цената на предявения иск, съгл. чл.69, ал.1, т.4 от ГПК. Същевременно, тъй като обявеният за окончателен договор е такъв за наем, по аргумент от чл.69, ал.1, т.5 от ГПК неговата стойност, респ. цената на иска и обжалваемият интерес, се формират от сбора на дължимия наем за период от една година.
Видно от представената с исковата молба и действаща към датата на предявяване на иска Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 4-10 от 30.01.2008 г. на Общински съвет – Добрич и Приложение № 1 към нея за определяне на базисни наемни цени за отдаване под наем на общински недвижими имоти в гр. Добрич, актуализирани със заповед № 114/26.01.2009 г., месечната наемна цена за 1 кв. м. площ на лекарски кабинети във ІІ зона /където според твърденията в исковата молба попада процесният лекарски кабинет/ е 12.94 лв. Площта на кабинета, обект на наемния договор между страните, е 35.40 кв. м., поради което месечната наемна цена за същия по Наредбата е в размер на 458.07 лв. Определеният с обжалваното решение месечен наем – 10 на сто от сумата 458.07 лв., е 45.81 лв., а сборът от наема за една година – 549.69 лв.
Месечният наем за движимите вещи, обект на наемното правоотношение, е определен съобразно разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗЛЗ въз основа на амортизационните отчисления по чл.15 от Зсч. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото, амортизационни отчисления по чл.15 от ЗСч. се начисляват от ответното дружество единствено за ехограф с ТВ-УЗЕИ, като стойността им е 11 лв. месечно, не и за останалите движими вещи. Общият сбор от месечните амортизационни отчисления за период от една година е 132 лв., която сума формира стойността на обявения за окончателен договор за наем по отношение на движимите вещи.
Изложените обстоятелства обосновават извод, че обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК в конкретния случай възлиза на 681.69 лв. /549.69 лв.+132 лв./, т. е. под 1 000 лв., което изключва допустимостта на касационното обжалване на постановеното от Силистренски окръжен съд решение по в. гр. д. № 198/2009 г.
Необжалваемостта на въззивното решение обуславя недопустимост на подадената касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Диагностично – консултативен център – ІІ Добрич” ЕООД – гр. Добрич с вх. № 264/26.02.2010 г. срещу решение № 131 от 15.01.2010 г., постановено по в. гр. д. № 198/2009 г. на Силистренски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :