О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№839
гр. София,18.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 807 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 908 от 15.10.2012г. по ч. т. д. № 478/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на дружеството срещу определение №879 от 23.04.2011г. по ч.гр.д. № 1361/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 20.01.2011г. по т.д. № 3338 / 2011г., за оставяне без уважение молбата на дружеството за привличане на трети- лица помагачи.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се уважи подадената от него частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд. Счита за неправилно становището на ВКС, че определението на САС не е преграждащо развитието на производството със страни, поисканите от дружеството трети лица- помагачи, от което се извежда наличието на хипотезата на чл.274, ал.3, п.2 ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „К. Н.” Е., частна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд, с което е потвърден оказа за конституиране на трити лица помагачи на страната на дружеството- частен жалбоподател, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол, тъй като не попада в кръга на определенията по чл.274, ал.3 от ГПК – не е преграждащо и с него не се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Посочено е, че контролът на атакувания първоинстанционен акт е изрично предвиден в закона – чл.220, изр.2 ГПК, поради което по отношение на обжалваемостта му приложение намира разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Направен е изводът, че определянията на първата инстанция, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, не подлежат на касационен контрол.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивните норми на чл.274, ал. 3 ГПК вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК и чл.220, изр.2 ГПК.
Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, определенията, подлежащи при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване, са: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото; и 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Видно от разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК, определенията на първостепенния съд, подлежащите на самостоятелен контрол по реда на обжалване с частна жалба, са две категории – определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото /т.1/ и тези, за които законът изрично предвижда това /т.2/. В настоящия случай, за определението, с което се отказва привличане на трети лица помагачи в чл.220, изр.2 ГПК изрично е установена обжалваемостта му с частна жалба, поради което актът попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Съгласно т.5 на ТР № 1 / 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило значение и при действието на новия ГПК, преграждане на производството не е налице при отказ за встъпване или привличане на трето лице- помагач, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Следователно, въззивното определение, постановено по частна жалба срещу отказ за привличане на трето лице- помагач, не попада сред определенията, подлежащи на касационен контрол по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като с него не се оставя без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК – преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
С определението за недопускане на трето лице–помагач не се дава и разрешение по същество на друго производство /не се разрешава материално правен спор/, нито се прегражда развитието му. Ето защо, не е налице и хипотезата на чл.274, ал.3 , т.2 от ГПК.
Предвид изложеното, определението по чл.220, изр.2 ГПК, на основание чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, подлежи само на едноинстанционен контрол /въззивен/, поради което обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 908 от 15.10.2012г. по ч. т. д. № 478/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.