О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№84
[населено място], 19.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 39 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. О. Х. срещу определение № 278 от 27.11.2017г. по т.д. № 1592/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 63 от 30.03.2017г. по в.гр.д.№ 27/2017г. на ОС -Шумен.
В жалбата се излагат съображения, че съставът на ВКС неправилно е определил цената на предявения иск, както поради невъзможност този въпрос по чл.70, ал.1 ГПК да се повдига след първото по делото съдебно заседание, така и поради гражданския, а не търговски характер на делото.
Ответникът по частната жалба – К. И. Т. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск за установяване съществуване на правоотношение по договор за аренда на 31,771 дка земеделска земя, определена по реда на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК и в съответствие с уговорената в чл.2 от процесния договор наемна цена от 35 лв./дка, е 1111,99 лв., т.е. под установения в закона минимум за допустимост на касационен контрол както за търговски, така и за граждански дела.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за разваляне на договор за аренда и иск за връщане на предоставените под аренда земеделски земи. Цената на първия иск с правно основание чл.28, ал.2 ЗАЗ се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК. По този въпрос съществува практика на ВКС, съдържаща се в Определение № 25/18.02.2011 г. по т.д. № 493/ 2010 г. на ВКС, I т.о., Определение № 56/ 25.02.2013 г. по т. д. № 331/2012 г. на ВКС, Определение № 167/ 19.03.2015 г. по ч.т.д. № 403/2015 г. на ВКС, I т.о. Според тази практика договорът за аренда е разновидност на договора за наем, затова при определяне цената на иска се прилага нормата на чл.69, ал.1, т.5 от ГПК.В случая уговорената от страните годишна цена е била в размер на 35 лв. за декар или общо за трите ниви възлиза на 1111,99 лв. Аналогично с оглед спецификата на договора и разясненията по т.20 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС се определя и цената на иска по чл.30, ал.1 ЗАЗ за връщане на предоставените под аренда земеделски имоти.
Следователно за всеки един от предявените искове цената е под нормативно определените лимити както за търговски, така и за граждански дела. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела и до 5 000 лв. за граждански, поради което в случая въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Неоснователни са доводите в частната жалба, обосновани с приложението на чл.70, ал.1 ГПК. Разпореждане № 1350/14.06.2016г. по гр.д. № 475/2016г. на РС-Нови пазар не представлява акт по чл.70, ал.1 ГПК, тъй като с него са дадени указания за отстраняване на нередовност на исковата молба във връзка с внасяне на дължима държавна такса.Сочената от частния жалбоподател незадължителна съдебна практика на ВКС касае различна от настоящия казус хипотеза – разгледани от първа и въззивна инстанция /а в определение по ч.гр.д. № 606/2012г. на ВКС, III г.о. и от първата касационна инстанция/ като неоценяеми искове, които впоследствие са били преценени като оценяеми.
С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 278 от 27.11.2017г. по т.д. № 592/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: