2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София,23.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 242/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 218 от 20.120.2011 г., постановено по в. т. д. № 379/2011 г. на Варненски апелативен съд. Предмет на обжалване е частта от въззивното решение, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 248 от 18.03.2011 г. по т. д. № 649/2010 г. на Варненски окръжен съд е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че в качеството му на авалист М. П. дължи на [фирма], солидарно с [фирма], сумата 51 407 лв. по запис на заповед от 25.08.2008 г., предмет на издадени в производството по ч. гр. д. № 2089/2010 г. на Варненски районен съд заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и са присъдени разноски на ищеца [фирма].
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на иска по чл.422 ГПК и за присъждане на разноски за трите съдебни инстанции. К. поддържа, че необосновано и в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел за съществуващо вземането по авалирания от него запис на заповед, без да съобрази установените по делото факти, че вземането, за чието обезпечаване е издаден записът на заповед, е погасено и не е предмет на сключения между първоначалния кредитор и ищеца договор за цесия. Излага съображения, че след като не е участвал в предоговарянето на условията по обезпечения със записа на заповед договор за кредит и в преговорите за сключване на договора за цесия, в хода на които е уговорено вземанията на кредитодателя да преминат върху цесионера [фирма] ведно с обезпеченията, изводът на съда за обвързаността му от записа на заповед е незаконосъобразен.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с твърдения, че с оглед фактите и доказателствата по делото въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по чл.99, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗЗД в определение № 714/03.11.2011 г. по т. д. № 16/2011 г. на ІІ т. о., определение № 329/31.05.2011 г. по ч. гр. д. № 226/2011 г. на ІV г. о. и определение № 524/19.07.2011 г. по т. д. № 186/2010 г. на ІІ т. о., както и че е разрешил материалноправния въпрос от значение за изхода на делото по чл.304 ТЗ в противоречие с практиката в решение № 475/12.01.2006 г. по гр. д. № 619/2005 г. на Пловдивски апелативен съд и решение № 233/23.12.2010 г. по в. т. д. № 514/2010 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Варненски апелативен съд е приел, че в качеството на авалист по записа на заповед, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, ответникът – настоящ касатор е задължен солидарно с издателя на записа на заповед [фирма] за плащане на отразената в съдържанието на менителничния ефект сума – 51 407 лв. След анализ на доказателствата по делото е прието за установено, че записът на заповед е издаден от [фирма] с цел обезпечаване на договор за кредит, сключен на 25.08.2008 г. между дружеството като кредотополучател и [фирма]; че задължението на издателя на записа на заповед е авалирано от ответника М. П.; че вземането по договора за кредит е прехвърлено с договор за цесия от 25.09.2009 г. на ищеца [фирма] като е уговорено вземането да премине върху цесионера ведно с обезпеченията; че в изпълнение на договора за цесия първоначалният кредитор [фирма] е прехвърлил с джиро вземането по записа на заповед на ищеца [фирма], който е легитимиран да претендира плащане на сумата по ценната книга от солидарно отговорните длъжници – издателят [фирма] и авалистът М. П.. Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника – авалист, че вземането по записа на заповед не съществува, тъй като обезпеченото със записа на заповед вземане по договора за кредит е погасено и не е предмет на договора за цесия. Изложил е съображения, че с оглед разпоредбата на чл.485, ал.2 ТЗ задължението на менителничния поръчител не е акцесорно спрямо задължението на издателя на записа на заповед, а има самостоятелен характер, поради което в качеството му на авалист ответникът М. П. не може да противопоставя на приносителя на записа на заповед, респ. на джиратаря, възражения за несъществуване на вземането поради неучастие в предоговарянето на условията по каузалната сделка за прехвърляне на обезпечените вземания.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Основната предпоставка, предвидена в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване, е въззивното решение да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който да е обусловило изхода на делото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е специфичен за всяко дело и според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посочването му е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно. В цитираното решение е указано изрично, че непосочването на обуславящия за конкретното дело правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не разполага с правомощия да го извежда от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го уточни и квалифицира, когато същият е поставен неясно.
К. е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не е посочил конкретния правен въпрос, чието разрешаване е обусловило уважаването на предявения срещу него установителен иск по чл.422 ГПК. Съдържанието на изложението се изчерпва с твърденията за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и на други съдилища по приложението на чл.99 ЗЗД и чл.304 ТЗ, което не позволява уточняване, а предполага извеждане и формулиране на релевантния за делото правен въпрос от настоящата инстанция. При отсъствие на надлежно въведен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол и е безпредметно да се обсъжда дали то противоречи на представената с изложението съдебна практика.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че по въпросите за отговорността на авалиста като солидарен длъжник по записа на заповед съществува задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с решение № 120/30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ІІ т. о., решение № 17/21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 21/04.05.2012 г. по т. д. № 1091/2010 г. на ІІ т. о. В посочените решения е прието, че поради произтичащия от чл.485, ал.2 ТЗ самостоятелен неакцесорен характер на менителничното поръчителство /авал/ авалистът отговаря солидарно с всички останали задължени лица по ефекта, включително с издателя, дори когато самото менителнично задължение, за което е поръчителствал, е недействително /освен поради порок във формата на менителничния ефект/; Не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на записа на заповед възражения, произтичащи от каузалните правоотношения между него и издателя на записа на заповед, освен ако авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако макар да не е страна, приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право; Същите разрешения важат и за хипотезата, когато записът на заповед е прехвърлен чрез джиро от поемателя /джирант/ на трето лице /джиратар/, явяващо се приносител на менителничния ефект. Въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика, а кореспондира с нея, доколкото възраженията на касатора като авалист по записа на заповед за несъществуване на спорното менителнично вземане са основани на каузалните правоотношения между първоначалния кредитор [фирма] и издателя на записа на заповед [фирма], респ. между [фирма] /джирант на записа на заповед/ и ищеца [фирма] /джиратар/, по които касаторът не е страна. В хода на делото не са навеждани твърдения за недобросъвестност или за злоупотреба с права от страна на ищеца като приносител на записа на заповед, което също изключва допустимостта на защитните възражения на касатора, основани на обезпеченото каузално правоотношение.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 379/2011 г. на Варненски апелативен съд.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на сумата 550 лв. /адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.02.2012 г., уговорено и платено за изготвяне на отговор по чл.287 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 218 от 20.12.2011 г., постановено по в. т. д. № 379/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. П. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 550.00 лв. – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :