2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 7456/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 18.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 7456/2013 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение от 08.07.2013 год., постановено по в.гр.дело № 11170/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Б състав, с което е потвърдено решение № І-23-202 от 26.01.2012 год. по гр.дело № 43196/2009 год. на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 24-ти състав за отхвърляне
– исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявени от М. Г. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”Д”, ап.89 против И. Й. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] за признаване за установено между страните, че е собственик на по 1/3 идеална част от УПИ ХІ-1022, с площ от 802 кв.м. в кв.45 по плана на [населено място], м.”М. ливади-Запад”, при съседи: УПИ ХІІ-1022, тупик, [улица] и УПИ ІХ-1089а, и от УПИ ХІІ-1022, с площ от 740 кв.м. в кв.45 по плана на [населено място], м.”М. ливади-Запад”, при съседи: УПИ ХІІ-1022д, УПИ ХІV-1022е, УПИ ХVІІІ-1022е, тупик, УПИ ХІ-1022г, УПИ ІХ-1089а и УПИ VІ-1090, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 год. на изпълнителния директор на А. с идентификатор 68134.1933.2007, при граници/съседи: 68134.1933.2018, 68134.1933.2053, 68134.1933.2110, 68134.1933.2086, 68134.1933.2111, 68134.1933.2008, 58134.1933.2020, 68134.1933.1090, 68134.1933.2019, като недоказани и неоснователни;
– оставяне без уважение искането за частична отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за дарение № 168, том LLL, дело № 29676/1996 год. на нотариус при СРС.
Недоволен от въззивното решение е касаторът М. Г. Т., представляван от адвокат Г. В. П., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже въпросът за допустимостта на иска по чл.124, ал.1 от ГПК и редовността на исковата молба е съществен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК тъй като неговото решаване обуславя изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед правилното прилагане на закона при материалноправна защита на гражданите както и за защита срещу процесуалния произвол на съда, който въпрос по същество представлявал отказ от правосъдие.
От ответника по касация И. Й. Л., представляван от адвокат К. Б. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Софийския градски съд решение е приет за неоснователен предявения установителен иск за собственост за процесните имоти на основание чл.124, ал.1 от ГПК като след преценка на доказателствения материал по делото в мотивите на съдебния акт в рамките на своята правораздавателна власт въззивният съд ги е обсъдил и обосновал становището си по бланкетната въззивна жалба на М. Г. Т., при съобразяване правомощията си с оглед ограничения въззив съгласно чл.268 от ГПК с препращане по чл.272 от ГПК изцяло към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Взето е предвид, че отказът на И. Й. Л. от наследството, оставено от майка му Ц. М. И. съгласно нормата на чл.54, ал.1 от ЗН е недействителен тъй като е за част от наследството /друг имот/, при което правилно е разпределена доказателствената тежест с оглед оспорването и чл.193 ГПК на удостоверението, издадено от Пети районен съд, София по молба вх.№ 2719 от 14.11.1989 год. на И. Й. Л. за вписания отказ.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице тогава когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или се налага изоставяне на неправилна практика по приложението на закона. В случая разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК е съвършено ясна и не се налага нейното тълкуване, а по приложението й е налице трайна и непротиворечива съдебна практика. Доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, който са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 400 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.07.2013 год., постановено по в.гр.дело № 11170/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Б състав.
ОСЪЖДА М. Г. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на И. Й. Л. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400/четиристотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ