1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
Гр. С., 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.06.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №227/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Добрички окръжен съд /ОС/ по гр.д. №767/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са уважени предявените от Господин Н. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „машинист на каналочистачна машина”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.6 от КТ със заповед от 2.05.11 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че материалноправните въпроси: подлежи ли на съдебен контрол целесъобразността на въведените от страна на работодателя нови изисквания за заемането на длъжността и на издадената заповед за уволнение по чл.328, ал.1,т.6 от КТ и трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна, са решени в противоречие с трайната практика на ВКС по реда на ГПК, отм. и с тази по чл.290 от ГПК в приложените към жалбата решения. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК процесуалния въпрос: кой носи доказателствената тежест за установяването на злоупотреба с право или за дискриминационен подход при въвеждането от работодателя на нови изисквания за заемане на длъжност.
За да уважи исковете въззивният съд е приел, че преценката на работодателя за въведените нови изисквания за заемане на длъжността, когато не са нормативно установени, е въпрос на целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, освен при данни за злоупотреба с право и дискриминационен подход. Изискванията за заемане на длъжността обаче не са самоцелни, а произтичат от конкретна обективна необходимост и обоснована производствена нужда. Те не могат да се въвеждат без връзка с характера на работата, само за да послужат като основание за уволнение на работника, за когото отнапред се знае, че не отговаря на новите изисквания. Работодателят не е формулирал какви специални знания от областта на нововъведеното изискване за средно специално образование със завършване на техникум по механизация на селското стопанство и професионална гимназия са нужни за изпълнение на длъжността. Не е конкретизирана и насоката на специализация на обучението в посочените учебни заведения. Затова според съда при непроменената тр. функция за длъжността и без да се сочи нововъзникнала производствена нужда, новите изисквания се явяват самоцелни, ненужни и формални и са въведени в злоупортреба с правомощието на работодателя да променя изискванията за заемане на длъжността, с оглед ефективността и в интерес на работата.
Тези изводи са съответни на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, която въззивният съд е следвал приоритетно – тя е с тълкувателен характер и е задължителна за въззивните и първоинстанционните съдилища / ТР №1/19.02.10 г./, както е посочено и във въззивното решение. В решение по гр.д. №978/09 г. и по гр.д. №254/09 г. на четвърто г.о. по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на сега поставените от касатора въпроси, а именно: Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение.. Работодателят трябва да докаже съществуването на основанието, съответно спазването на допълнителните условия за прекратяване на трудовото правоотношение, ако има такива. Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася от каква квалификация се нуждае работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна.
Работодателят има задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения. Поради това и с оглед разгледаните по делата казуси е обобщено, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, т. 6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право. Страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация – чл.8 КТ. Ето защо, контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. В случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право / въз основа на конкретни твърдения/, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността – дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата, което обуславя преценката за законност на уволнението.
В случая работникът е въвел с исковата молба довод за злоупотреба с право от страна на работодателя при уволнението му на осн. чл.328, т.6 от КТ. В тежест на работодателя е да установи законосъобразното упражняване на правото на уволнение в предметните рамки, посочени по –горе. При преценката за законосъобразността на уволнението въз основа на установените от работодателя фактически предпоставки за извършването му, съдът следва да разгледа и довода за злоупотреба с право, въз основа на наведените от ищеца твърдения за това – Р по гр.д. №13/11 г. на трето г.о. , р по гр.д. №686/11 г. на четвърто г.о.
Поставените въпроси са застъпени в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК и решени от въззивния съд в съответствие с нея. Затова не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №767/11 г. от 30.11.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: