2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
София, 06.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2801/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. П. Д. и М. К. Д. срещу решение №46 от 30.01.2015г по гр.дело № 489/2014г. на Софийски окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 24.03.2014г по гр.д 966/2011г на Ботевградския районен съд. По отношение на касаторите е уважен иск по реда на чл.422 ГПК , отхвърлени са оспорванията им за нищожност и унищожаемост на сделка, като унищожаемостта е била заявена и под формата на насрещен иск ,в същото съдебно производство и искът е отхвърлен
В приложеното към жалбата изложение се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,като според защитата няма практика на ВКС по трите формулирани въпроса : 1.Може ли да се съедини иск за претенция , изискваща осъдителен диспозитив с насрещен иск за преобразуващо, конститутивно право.
2. Ищецът при разсрочено отложено плащане може да се ползва от процедурата за самостоятелнно вписване на законна ипотека ,когато реално по закон се изисква договорна ипотека. Фактът на частично, съществено по размер плащане на продажната цена допуска ли права за изпълнителен лист без да се атакува самата сделка. Частичната забава дава ли право на успешно провеждане на процедура за законна ипотека, не следва ли съдът да изследва причините за забавата .
3.Допустимо ли е съединяване на искове с предмет – преобразуващо право от една страна и такъв по осъдителен иск с предмет притезание ,какви са процесуалните задължения на съда в това производство , произтичащи от служебното начало .
Втората част от изложението съдържа довод за противоречие с практиката на ВКС , относно задължението на въззивния съд да обсъжда само допустими доказателства, всички допустими доказателства , в тяхната съвкупност и относимост едно с друго . Приложени са реш. № 202 / 2010г по гр.д.№2/2009г, І г.о , решения от по-старата практика на ВС на РБ и множество определение на ВКС по реда на чл. 288 ГПК .
Отговор е постъпил от С. Р. М. , ответник по жалбата . Обжалваното решение не съдържа обсъждане на повдигнатите от касаторите въпроси , а повдигането им за първи път пред касационна инстанция не може да има за последица допускане до касационно обжалване .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Предпоставките за това са касаторите да обосноват наличието на общо и допълнително основание съгласно чл. 280 ал.1 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил изхода на спора. Не е такъв въпроса по т.2 от изложението, дали при разсрочено отложено плащане ищецът (в случая продавач по договор за покупко- продажба) може да се ползва от процедурата за самостоятелно вписване на законна ипотека и че по закон се изисква договорна ипотека ,частичната забава дава ли право на успешно провеждане на процедура за законна ипотека. Няма отношение към спора по делото и правомощието на кредитора да развали договора поради частично неизпълнение , щом последният е преценил в свой интерес да претендира изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, а при оспорване- на заведе иск за установяване на вземането си , както е и сторил . Въззивният съд е давал разрешение по въпросите, включени в спорния предмет . При оспорено в заповедното производство вземане за уговорена на вноски продажна цена , ответникът по касационната жалба е предявил иска съгласно реда на чл. 422 ГПК и същият е уважен , като съдилищата са отхвърлили възраженията на ответниците – купувачи за нищожност на покупко-продажбата, както и възраженията им ,че заявеното вземане е погасено поради плащане . При евентуални възражения включително за унищожаемост на сделката , съдът е приел да разгледа в същото производство и насрещните им искове с такъв предмет.Установителният иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК е за съществуването на паричното вземане на продавача на недвижимия имот по нот.акт №62 от 29.10.2009г – за част от продажната цена ,уговорена като платима от ответниците на равни месечни вноски главница и договорна лихва , съответно е предявен за установяване вземането по просрочените вноски, а ипотечният акт за неговото обезпечаване е задал квалификацията при заповедното производство (чл.417т.6 ГПК), без да е източникът на паричното задължение.Същото са изтъкнали и ответниците – касатори в своя защита , още в отговора на исковата молба. Съдът на първа инстанция се е произнесъл по възраженията им за нищожност на договора за покупко-продажба на двете конкретно изтъквани основания: липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал.2 предл. второ ЗЗД и накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентни насрещни престации. Произнесъл се е и по възраженията им за унищожаемост като е посочил идентичността им с предявения насрещен иск , също предявен на две законови основания: като сключен поради грешка (чл. 28 ал.1 ЗЗД) и в резултат на измама (чл.29 ал.1 ЗЗД) Поради това с диспозитив го е отхвърлил. Не е бил въведен като предмет на делото спор, свързан с наличието или характера на обезпеченията в полза на продавача и формулираните от касаторите правни въпроси в тази връзка нямат отношение към решаващата дейност на съда , нито са от значение за изхода на конкретното дело .
Първият по ред формулиран въпрос ,може ли да се съедини иск за претенция , изискваща осъдителен диспозитив , с насрещен иск за преобразуващо право, е основан на довод , че това съединяване е процесуално недопустимо и съдът служебно е следвало да раздели производството , поради преюдициалност на насрещните искове. Същата теза на касатора е намерила израз и във въпроса по т.3 от изложението. При липса на конкретизация и обосновка, но предвид очертания от първоначалния и насрещните искове предмет на конкретното дело, въпросът се свежда до процесуалната съвместимост на установителния иск по чл. 422 ГПК с насрещен иск,когато се заявяват основания за унищожаемост. Отговор на този въпрос е даден в т.11 б на ТР №4/2013г ОСГТК и позоваването на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е несъстоятелно. Приложението на правилата за първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск , изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск по чл. 422 ГПК. Правилата на гражданския процес не изключват произнасяне на съда с едно решение по първоначалния иск ,когато се претендира произтичащо от договор парично вземане и по насрещен иск на ответника Недопустимост от обективно съединяване на конститутивен иск с осъдителен, която да опорочи крайният акт на съда , ще има в някои случай поради това ,че решението с конститутивен ефект следва да влезе в сила ,за да произведе основанието по другия иск , но законът позволява ефектът на унищожаването на договор, по силата на който се претендира изпълнение на парично задължение, да бъде предизвикан в конкретния спор и с възражение.Поради това тук липсва преюдициалност. Тезата на защитата , че съдът служебно е следвало да прецени недопустимост от постановяване на съдебно решение по спорния предмет в конкретния случай ,да раздели производството и да спре делото си с предмет установителния иск по чл. 422 ГПК за вземането , не сочи на критерии ,по който ВКС да допусне касационно обжалване.Решението не е недопустимо. Обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в изложението по формулираните въпроси на касаторите също липсва .
Не представлява правен въпрос твърдението, че процесуалното поведение на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС. По реда за обосновка на основание за допускане до касационно обжалване – в случая на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , макар то да не е изтъкнато и подкрепено с прилагането на съответната съдебна практика , Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема довода за липсваща самостоятелна преценка от страна на въззивния съд по достоверността на доказателствата , вместо това заместена с преразказ на становища в мотивите. Жалбоподателите не са посочили кои конкретни решаващи съображения на съда , или мотиви в решението , им дават повод за тази оценка. Относно възприемането на фактическата обстановка като разкрита при спазване на процесуалните правила ,регламентиращи доказването и доказателствените средства ,въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстнационния съд съгласно чл. 272 ГПК , като на свой ред е изтъкнал решаващото : недопустимостта ответниците да доказват със свидетели, че уговорките за начина на плащане на цената по нотариалния акт са били други -чл.164 ал.1 т.6 ГПК, нито че твърдяното от тях в тази връзка плащане на сумата 18 000 лева – първите няколко вноски по установено в нотариален акт парично задължение , е извършено – чл.164 ал.1 т.4 ГПК . Липсват доводи за съпоставимост на тези съображения на въззивния съд по допустимостта на свидетелски показания с указанията по приложеното реш. №1156 от 1979г по гр.д №595/79г Іг.о за достоверността на доказателствено средство и нейната преценка, същите цитирани от защитата в изложението като решение на „правен въпрос” по чл. 290 ГПК съгл. решение по гр.д №55/2011 ГК І г.о на ВКС (неприложено). В последното обаче е даден отговор на въпроса може ли ответник по ревандикационен иск с предмет земеделски имот, който той твърди че е придобил по реда на § 4а ПЗР на ППЗСПЗЗ да се брани с довод, че наследодателят на ищците, в полза на които имотът е реституиран, не е бил собственик, към момента на включването му в ТКЗС.Решение№202/2010г по гр.д.№2/2009г, І г.о ВКС дава отговор на процесуални въпроси ,свързани със събиране на нови доказателства от въззивния съд ,каквито в случая страните не са сочили . Нямат връзка с делото , нито съставляват обосновка по правен въпрос приложените множество определения на ВКС , постановени по реда на чл. 288 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска .
Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №46 от 30.01.2015г по гр.дело № 489/2014г. на Софийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .