2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№918
Гр.София, 28.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1014 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Н П. Н., [населено място] срещу решение № 1229/10.07.2012г., постановено по гр.д.№ 2157/07г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 18.05.04г. по гр.д.№ 270/99г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на евентуалните искове на касатора против С. Ц. И и Т. Ц. Ц., както и са отхвърлени исковете за сумата от общо 34000 лв. до увеличените размери на евентуалните искове от общо 110000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение при новото разглеждане на делото след отмяната от ВКС, въззивният съд е приел, ответниците – наследници на делинквента, не са приели наследството, поради което не следва да отговарят за обезщетяване на вредите от настъпило ПТП, вследствие на което са загинали съпругата и двете му деца.
С отменителното решение № 476/20.08.07г. по т.д.№ 111/07г. ВКС е дал указания на въззивния съд да назначи експертиза за установяване на наличието или не на предприето от ответниците погасяване на следващия се по чл.32 ЗМДТ данък и за данъчните задължения на починалото лице, с оглед на прилагането на нормата на чл.49 ЗН и разясненията по ТР № 54/61г. и т.6 на ППВС № 4/64г. Изложени са съображения, че при липса на направен отказ от наследство и на въведена от законодателя презумпция за приемане на наследството, този факт подлежи на пълно и главно доказване в процеса.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за редовността на исковата молба, за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по приложението на нормата на чл.60 ЗН относно приемане на наследството.
По силата на чл.295, ал.1 ГПК второто решение на въззивната инстанция, постановено след връщане на делото за ново разглеждане, може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане делото, като указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за въззивния съд – чл.294, ал.1 ГПК. При касационно обжалване на повторното решение касаторът не би могъл да се позовава на нарушения по прилагането и тълкуването на закона, направени на основание указанията на ВКС в отменителното решение. В този смисъл, поставените от касатора въпроси са разрешени в отменителното решение на ВКС и въззивният съд се е съобразил с указания по чл.294, ал.1 ГПК, поради което не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1229/10.07.2012г., постановено по гр.д.№ 2157/07г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.