3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 23.02.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1270/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. А. от [населено място] срещу решение № 146 от 23.01.2014 г. по в. гр. д. № 932/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 214 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 1058/2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Счита, че при извод за погрешна правна квалификация на предявения иск от първата инстанция въззивният съд, в съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС и задължителната практика по чл. 290 ГПК в решение № 364 от 11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., е следвало да реши спора по същество, а не да обезсилва обжалвания акт, тъй като неправилната правна квалификация води до неговата неправилност, а не до недопустимостта му.
Именно с твърдението за противоречие с посочената практика е аргументирано и допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Като значим за същото е поставен процесуалноправният въпрос: „Кое решение е процесуално недопустимо и какъв е обхватът на проверката по чл. 270, ал. 3 ГПК – дали всяко разминаване между дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска и действително разгледаните факти и обстоятелства обуславя недопустимост на решението и обезсилването му от въззивния съд”.
Ответникът по касация – Г. Х. В. от [населено място], област Стара З., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Р. Г. – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата, по съображения в писмен отговор от 28.02.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да обезсили постановеното от Старозагорски окръжен съд решение и да върне делото за ново разглеждане, въззивният съд е приел, че в същото недопустимо са смесени обстоятелства и правни изводи, касаещи всичките четири алтернативно предявени искове за сумата 14 000 евро и като правни основания са посочени едновременно разпоредбите на чл. 124, ал. 2 ГПК, чл. 55-59 ЗЗД, които, сами по себе си, доколкото съдържат няколко отделни основания за обезщетение за неоснователно обогатяване, не позволяват да се определи с какъв иск съдът е счел, че е сезиран, респ. по какъв иск се е произнесъл. Според решаващия състав, от мотивите на акта не става ясно на кое основание първоинстанционният съд е приел, че сумата е получена от ответника Г. В. като физическо лице, респ. кога и по какъв начин е отпаднало това основание, тъй като изложените съображения касаят получаването на сумата от дружеството-страна по процесния предварителен договор – [фирма]. Като необяснимо е квалифицирано и посочването на чл. 626 и чл. 627 ТЗ във връзка с текстовете, касаещи обезщетенията за неоснователно обогатяване, както и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ГПК, касаеща повтарящи се задължения, включително и такива с настъпваща изискуемост след постановяване на решението.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касаторката въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на конкретното дело, тъй като не кореспондира с приетото в обжалвания акт. Видно от мотивите на същия, недопустимостта на първоинстанционното решение е аргументирана с липсата на яснота кой от всички алтернативно предявени искове е разгледан и на какво основание е уважена претенцията. Следователно, в случая не се касае до подвеждане на заявените в исковата молба факти и обстоятелства под правна квалификация, различна от дадената от първата инстанция, в какъвто смисъл е формулираният в изложението процесуалноправен въпрос. Поради това, цитираната от касаторката практика се явява неотносима към този въпрос, от което следва извод и за недоказаност на поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 146 от 23.01.2014 г. по в. гр. д. № 932/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: