4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София,06.03.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2855/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д., чрез пълномощника му адвокат С. А., срещу решение № 29 от 07.03.2013 г. по в. т. д. № 33/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Сливенски окръжен съд решение № 27 от 09.11.2012 г. по т. д. № 41/2011 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 15 000 лв. – част от сумата 1 705 000 лв., представляваща равностойността на дружествения му дял в ответното дружество.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно с твърдения, че равностойността на дружествения му дял е определена въз основа на счетоводен баланс, който не отразява действителното икономическо състояние на търговското дружество към релевантния момент – 30.06.2008 г., тъй като е изготвен без да са представени справки за дълготрайните активи, за вземанията, задълженията, провизиите и паричния поток и най-вече – тъй като имуществото на дружеството е оценено не по неговата реална пазарна стойност, което нарушава принципа на справедливост.
Със същите съображения, повторени буквално в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл „по съществен материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 27.06.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. Д. срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 15 000 лв., въззивният съд е счел претенцията на ищеца за неоснователна, тъй като от заключението на приетата по делото експертиза се установява, че съотношението между активите и пасивите на дружеството е отрицателна величина. В тази връзка въззивният съд е съобразил данните от счетоводния баланс, изготвен към 30.06.2008 г., т. е. към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение на ищеца поради изключването му като съдружник, както и всички останали относими към тях доказателства, в т. ч. одиторски доклад от 12.08.2008г., в който изрично е посочено, че междинният финансов отчет на [фирма], включващ и счетоводен баланс, дава вярна и честна представа за финансовото състояние, за резултатите от дейността и за паричните потоци на дружеството към посочената дата. Този извод е възприет от решаващия състав като верен поради категоричното му потвърждаване от заключението на изслушаната в първоинстанционното производство счетоводна експертиза, според което междинният баланс е изготвен изцяло в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и отразява пълно и точно финансовата дейност на предприятието.
Въззивният съд е счел за неоснователно становището на ищеца, че дружественият му дял следва да се определи по справедливи, пазарни цени на активите на дружеството, а не по балансовата им стойност, като е изразил разбирането, че това е възможно само в хипотезата на ликвидация, когато дружеството се прекратява и наличните му активи се осребряват по пазарна цена и се изплаща ликвидационен дял, но не и при функциониращо дружество, каквото е ответното.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно основание за това е липсата на конкретно поставени от касатора въпроси, по отношение на които да бъдат преценявани както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – значимост за изхода на конкретното дело, така и допълнителните предпоставки на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулирането на релевантните за допускането на касационния контрол въпроси е задължение на самия касатор, като касационната инстанция разполага с правомощие само да уточни и конкретизира същите, но не и служебно да ги извежда от изложените от касатора обстоятелства. В случая, както беше посочено по-горе, депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е напълно идентично с касационната жалба и съдържа единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение, които обаче са относими към основанията за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към основанията за допускането й по чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК. Неизпълнението на задължението за посочване на въпросите, обуславящи допускане на касационното обжалване, освобождава касационната инстанция от обсъждане на заявеното, и то само декларативно и без каквато и да било аргументация за наличието му, основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Независимо от това, следва да се посочи, че доколкото правният спор е концентриран около въпроса за това, как следва да бъде определена равностойността на дружествения дял в хипотезата на чл. 125, ал. 3 ГПК, поддържаното от касатора основание не е налице предвид съществуващата вече задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, в която ясно и категорично е застъпено становището, че равностойността на дружествения дял се определя на база междинния счетоводен баланс към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение на съдружника, като при съставянето на същия активите и пасивите на дружеството се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. В посочения смисъл са: решение № 64 от 09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 224 от 10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на ІІ т. о.; решене № 87 от 06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/212 г. на І т.о. Доколкото въззивният акт е в съответствие с цитираната практика, касационното му обжалване не би могло да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 29 от 07.03.2013 г. по в. т. д. № 33/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: