О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№940
София,16.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 887 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от “М. А. срещу Определение № 13587 от 04.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 9334/2010 на Софийски градски съд. С него е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу разпореждането от 03.11.2010 год. по гр.д.№ 27226/2008 год. на Софийски районен съд за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 ГПК.
За да остави частната жалба без разглеждане, съставът на СГС се е позовал на липсата на активна процесуална легитимация, тъй като заповедта за незабавно изпълнение по заявление на Д.” е издадена срещу Е. Б.”. Счел е, че не следва да бъде конституиран като страна в заповедното производство “М. А. с едноличен собственик на капитала Б. Б., който е приобретател по реда на чл.15 ТЗ на предприятието на ЕТ, тъй като се касае за частно, а не за универсално правоприемство.
Частната жалба на “М. А. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Заявлението на Д.” за издаване на основание чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е депозирано на 09.09.2008 год. Искането за присъждане на паричното вземане се основава на твърдението за неизпълнение на задължението по т.4.18 от Договор № 493 от 09.06.2003 год. – непрехвърляемост на активи. Допълнителната информация в п.14 на заявлението сочи, че нарушението на цитираната договорна клауза се състои в прехвърлянето през 2006 год. по реда на чл.15 ТЗ на предприятието на Е. Б.” на „М. А..
Заповедта е издадена срещу Е. Б.”. Частната жалба е депозирана от името на „М. А., легитимиращ се като правоприемник на едноличния търговец. Представено е регистърното решение за вписване на обстоятелството по чл.15 ТЗ, както и удостоверение от регистърния съд за вписано заличаване на Е. Б.”.
Частната жалба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите по нея. С оглед указанията за конкретизация, с молба от 30.09.2010 год. е направено уточнение, че Б. Б. подържа жалбата в качеството на управител и едноличен собственик на „М. А., в качеството на Е. Б.” и в качеството на физическо лице – Б. К. Б.. В нея се съдържа искане за конституирането като жалбоподател и на ФЛ, както и на ЕТ, ако съдът приеме, че е съществуващ правен субект.
Както бе посочено по-горе, съставът на СГС не се е произнесъл по искането за конституиране, счел е, че прехвърлянето по чл.15 ТЗ обуславя частно, а не универсално правоприемство, поради което е оставил частната жалба без разглеждане.
Принципно правилно е становището на СГС, че прехвърлянето на предприятие по реда на чл.15 ТЗ обуславя възникването на частно, а не универсално правоприемство. Не са отчетени спецификите на това правоприемство, обаче, включващо всички права, задължения и фактически отношения на предприятието на ЕТ. Нещо повече, в случая едноличният собственик на капитала на приобретателя е собственик и на предприятието на ЕТ – предмет на прехвърлянето по чл.15 ТЗ. Неправилно съставът на СГС не се е произнесъл по молбата по от 30.09.2010 год. Едноличният търговец е особен субект на правото. С регистрацията на дадено физическо лице като ЕТ, за него, освен правото да придобива граждански права и задължения, възниква и възможността да бъде страна и по правоотношения в търговското право. Със своето имущество, той отговаря неограничено както по задълженията, придобити в качеството му на ФЛ, така и по задълженията, възникнали в резултат на търговската му дейност. След вписване на заличаването на ЕТ от регистъра поради която и да било от причините по чл.60а ТЗ, не може да има ново, актуално правно състояние на предприятието и поради липсата на правосубектност – не би могло да депозира възражение по чл.414 ГПК или направи искане по чл.420 ал.2 ГПК при издадена срещу ЕТ заповед за незабавно изпълнение (както е в случая). Ако би била споделена логиката на СГС – допустимо е издаване на заповед за изпълнение, пътят за защита срещу която е преклудиран от момента на издаването и. Такова разбиране съдържа вътрешно противоречие: Или заповедта е издадена срещу неправосубектен длъжник, при липса на правоприемство по отношение на заявеното парично вземане и като такава, тя подлежи на обезсилване. Или е налице правоприемство по отношение на обекта – спорното вземане („М. А. или по отношение на субекта на задължението едноличния търговец (Б. Б. в качеството му на ФЛ), ), носител на правата по чл.414 и сл.ГПК. И в двата случая, съставът на СГС е следвало да конкретизира становището си, а не да приеме необжалваемост на разпореждането за незабавно изпълнение. Препращането към възможността за реализация на правата в изпълнителното производство е неуместно, именно с оглед на това, че не е изчерпан редът по заповедното производство. Това налага отмяната на определението и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия – произнасянето по молбата за конституиране на въззивник или евентуално – по допустимостта на заповедта за незабавно изпълнение.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 13587 от 04.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 9334/2010 на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.