5
5
Определение по т. д. № 570/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 570/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№824
София, 28.12.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 570 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 147 от 22.02.2011 г. по т. д. № 2063/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционото решение №3375/25.10.2010 г. по гр. д. № 7605/2010 г. на Варненски районен съд, и е постановено друго решение, с което е отхвърлен като неоснователен инцидентният установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният договор за наем от 20.11.2006 г. за недвижим имот ”Кафе сладкарница” е нищожен, поради противоречието със закона, и е уважен иск с правно основание чл. 233 ЗЗД, съобразно който [фирма] е осъден да предаде на Икономически университет В., държането на недвижим имот – „кафе сладкарница” с площ 198 кв.м., в това число търговска площ 130 кв. м. и сервизни помещения 68 кв., находящ се в [населено място], [улица], Студентско общежитие, бл. 2.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въведени са доводи за нарушения в административната процедура, предхождаща сключването на процесния договор за наем, и необоснованост на изводите за отсъствие на релевирана нищожност на наемния договор. Поддържа се, че въззивната инстанция не е преценила значението на отправената покана от страна на наемателя до наемодателя за предаване на имота, предмет на договора, както и за отказа на ищеца да подпише приемо- предавателен протокол, със съдържание, определено от наемателя, какъвто протокол страните са подписали при предоставянето на имота на наемателя.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3.
Поддържа, че съдът се е произнесъл по конкретни материалноправни въпроси за валидността на договора за наем, за възможността в гражданското производство да се въвежда и да се разглежда въпроса за нищожността на административен акт, както и за значението на отправената покана от наемателя до наемодателя за предаване на имота, предмет на наемния договор и за отказа за подписване на приемо-предавателен протокол от последния.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
Жалбоподателят е визирал значимите за спора правни въпроси, съобразно регламентацията на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е обосновал подържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд, при определяне границите в които гражданският съд може да се произнася по административни правоотношения, е посочил, че липсват ограничения по повод проверката на валидността на този акт, а досежно неговата незаконосъобразност е приложима хипотезата на чл. 17, ал. 2 ГПК. След преценка на въведените основания за нищожност на облигационната връзка, основаващи се на незаконосъобразна процедура по провеждане на търга, рефлектираща на законосъобразността на административния акт, въззивният съд е счел, че договорът за наем е действителен и е породил своето правно действие. Или за да отхвърли инцидентния установителен иск на ответника, Варненски окръжен съд е приел, че в настоящото съдебно производство не би могло да се противопоставят доводи за незаконосъобразност на административната процедура /по повод издаването и обжалването на съответния акт, определящ го като спечелил търга и евентуален наемател/, тъй като страната, която се позовава на незаконосъобразността е страна и в административния процес – по издаване и обжалване на акта.
Въпросът за приложимостта на чл. 17, ал. 2 ГПК, когато се касае за сделка със сложен фактически състав и необходимостта от косвен съдебен контрол по инцидентно оспорване на административен акт пред гражданския съд, е разрешен от въззивния съд в съответствие със законовите норми.
Не е налице основание по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като жалбоподателят не установява предпоставките, маркирани в т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Приложеното решение № 698/22.11.2005 г. на ВКС съдържа разрешение по различен правен въпрос, предвид сключено допълнително споразумение между страните, с което е нарушен чл. 16 от ЗОП в редакция към релевантния момент 2000 г.
По отношение посоченото като въпрос: „дали след като наемателя е поканил наемодателя да му предаде владението върху процесния недвижим имот и наемодателят е отказал, следва да се уважи иска му за предаване на владението като основателен„ не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По визирания по-горе въпрос който би могло да се приеме, че е свързан с предприетите действия на наемателя за предаване владението на имота и отказа на наемодателя да подпише приемо-предавателен протокол – формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставеният от жалбоподателя правен въпрос не съставлява такъв, който да допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Конкретно по повод процесния случай, съдържанието на законовия текст на чл. 233 ЗЗД е ясно очертано, не налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта му към всяка конкретна хипотеза е въпрос на преценка на фактите по делото. Поначало правилността на изводите на въззивната инстанция по приложението на цитираните текстове не може да се преценява в стадия по селекция на касационната жалба, като се зачита и волята на законодателя за ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 147от 22.02.2011 г. по т. д. № 2063/2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: