О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
Гр.София, 16.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 480 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], С. Н. С., [населено място] и Т. Николова П., [населено място] срещу решение № 866/27.04.15г., постановено по т.д.№ 3033/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 273/17.02.14г. по гр.д.№ 4178/11г. на Софийския градски съд за признаване за установено, че касаторите дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумата от 27889,65 евро по запис на заповед от 04.07.06г., за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 63515/10г. от Софийския районен съд.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] (с предишно наименование [фирма]), [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед, издаден от [фирма] и авалиран от С. С. и Т. П. (също и от „А. + Г.” О.), е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.535 ТЗ, както и че обезпечава задълженията на издателя – лизингополучател по договор за финансов лизинг №[ЕИК]-0034/2006, сключен с поемателя – ответник по касационната жалба. Дължимата по договора за лизинг сума от лизингополучателя е определена в размер на 72705,73 лв. и надвишава левовата равностойност на вземането по записа на заповед – 54547,41 лв. Съставът на апелативния съд е изложил съображения, че лизингодателят не е изпълнил задължението си по договора да придобие правото на собственост върху лизинговите вещи (товарен автомобил и ремарке) от трето лице, но сключването на невалидни сделки с това лице не е попречило на изпълнението на задължението му да предостави на лизингополучателя ползването на вещите. Договорът за лизинг и в двете му разновидности – оперативен и финансов, няма транслативен ефект, като придобиването на вещта от лизингополучателя е само латентна възможност, която се реализира с нов акт на покупко – продажба. В договора е била предвидена такава възможност и лизингодателят е инвестирал средства за закупуването, както и вещта би могла да се придобие по давност, като независимо от тези обстоятелства лизингополучателят дължи възнаграждение за ползването на предоставената му лизинговата вещ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторите поставят следните въпроси: „Налице ли е пълно неизпълнение на договора за финансов лизинг в хипотезата на липса на валидно придобиване на лизинговата вещ от страна на лизингодателя?” и „Представлява ли липсата на валидно придобиване на лизинговата вещ от страна на лизингодателя (при финансов лизинг) такова неизпълнение, което поражда правото на лизингополучателя да развали договора или да противопостави възражение за неизпълнен договор?”. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на съществената според касаторите разлика между оперативния и финансов лизинг, тъй като задължението на лизингодателя за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ е част от същественото съдържание на договора за финансов лизинг. Развита е тезата, че при плащане на всички лизингови вноски лизингополучателят ще стане собственик на вещта, което би могло да произведе ефект само ако е направено от легитимиран титуляр на правото, поради което законът изисквал преди да се отдаде вещта за ползване, лизингодателят да я придобие – аргумент от чл.342, ал.3 ТЗ.
В практиката на ВКС са разглеждани въпросите за задължението на лизингополучателя за плащане на лизинговите вноски с ненастъпил падеж за периода след разваляне на договора, като е прието, че с преустановяване на облигационната връзка между страните отпадат и задълженията, основани на нея – решение № 156/30.11.10г. по т.д. № 69/10г. на ІІ т.о., решение №112/15.01.15г. по т.д. № 2936/13г. на ІІ т.о., решение № 253/08.01.15г. по т.д. № 3881/13г. на І т.о., решение № 147/29.10.14 по т.д. 2953/13г. на І т.о., решение № 122/22.01.15г. по т.д. № 3137/2013г. на ІІ т.о., решение № 220/10.02.15г. по т.д. № 4028/13г. на І т.о.
В решение № 102/03.08.10г. по т.д.№ 897/09г. на ІІ т.о. касационното обжалване е допуснато по въпроса за начина на определяне на критерия „значителност или незначителност” с оглед интереса на кредитора. В решението е направено разграничение между двете форми на лизинг, като е прието, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Съставът на ВКС е посочил, че с оглед на начина на определяне на възнаграждението по договора за финансов лизинг (общата стойност на лизинговите вноски), същото е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива (вещта), разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Посочената характеристика на договора е аргументирала съда да приеме, че при разваляне на договора преценката за незначителност на интереса на кредитора по чл.87, ал.4 ЗЗД изисква съпоставяне на платените и неплатените вноски по договора. Коментирано е и изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост, когато в договора е уговорен срок, който не е преклузивен.
При така дадените разрешения отговорите на поставените от касаторите правни въпроси произтичат изцяло от практиката на ВКС, поради което не се налага тълкуване на правна норма с оглед разкриване на точното й съдържание поради непълнота, неяснота или поради липса на съдебна практика, което да е от значение за развитието на правото. Въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с така посочената практика на ВКС. Съображението, че задължението за заплащане на лизинговите вноски се основава на осъщественото ползване на вещите от лизингополучателя през срока на договора правилно е изведено от предмета на договора за лизинг. Обстоятелството, че договорът не е развален, а неизпълненото задължение от лизингодателя за валидното придобиване на собствеността не следва да отнася към момент, предшестващ предоставянето на вещта за ползване на лизингополучателя, законосъобразно са преценени като ирелевантни за отговорността на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски.
По тези съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът е претендирал разноски, но не е представил доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 866/27.04.15г., постановено по т.д.№ 3033/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.