О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№963
София, 13.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 457 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Й. Г. и П. Й. Н., чрез пълномощника им адвокат З. С., против решение № 1661 от 15.12.2009 г., постановено по гр.д. № 1771 по описа за 2009 г. на Окръжен съд -Варна, с което е оставено в сила решение № 1934 от 16.06.2009 г. по гр.д. № 9095/2007 г. на Районен съд-Варна в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. Й. Г. и П. Й. Н. против А. Н. И. и П. И. И. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот.
Оветниците по касационната жалба А. Н. И. и П. И. И. считат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като претендират присъждане на разноски.
За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че ответниците се легитимират като собственици на имота при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ – на А. И. валидно е учредено право на ползване по 76 ПМС с решение на ИК на ОНС по протокол № 14 от 21.11.1979 г.; ползувателят е платил стойността на земята в тримесечния срок от оценката й и е налице сграда, нанесена за пръв път в плана от 1987-89 г., състояща се от две стаи, избено помещение, с електрическа инсталация, както и тухлена постройка, изградена около 1980 г. на бетонни основи, състояща се от две стаи и маза, електрифицирана, ползваща се за сезонно живеене.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като считат, че приложените от тях съдебни решения на Варненския окръжен съд и Върховния касационен съд по чл.218а и сл.ГПК /отм./ съдържат противоречива на атакуваното с касационната жалба решение съдебна практика по въпроса какъв смисъл се влага в понятието „сграда” съгласно изискванията на чл.177, ал.3 Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по Т. /отм./ и по смисъла на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ.
По въпросът за начина на преценка наличието или липсата на застрояване е дадено тълкуване с решение по чл.290 ГПК № 350 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 2624 по описа за 2008 г. на ВКС, V гр.о., на което атакуваното в настоящото производство въззивно решение съответства. Тезата на касаторите, че липсата на течаща вода, на кухня и баня и тоалетна и в този смисъл постройката не отговаря на изискванията за сграда от една страна е свързана с касационното основание „необоснованост” по чл.281, т.3 ГПК, а от друга страна не намира опора в доказателствата по делото /свидетелски показания/, според които в имота има външна чешма, а действалата към релеватния момент нормативна уредба допуска наличие на кухненски бокс и външна тоалетна.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
Ответниците по касационната жалба не са представили доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което искането им за присъждане на разноски е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1661 от 15.12.2009 г., постановено по гр.д. № 1771 по описа за 2009 г. на Окръжен съд -Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: