О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№969
гр.София, 15.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 578/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Х. Ю. от[населено място], общ.Д., обл.С. е подал касационна жалба вх.№ 453 от 30.03.2010 год. срещу въззивното решение № 12 от 22.02.2010 год. по в.гр.дело № 8/2010 год. на Силистренския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 149 от 23.11.2009 год. по гр.дело 384/2009 год. на Дуловския районен съд. Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за обезсилване на въззивното решение и прекратяване на производството или отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи произнасяне по процесуалноправен въпрос, който според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно: дали липсата на изразена правнорелевантна воля от един от съсобствениците /неподписал исковата молба/ опорочава разглеждането на правния спор, респ. приключването му с влязъл в сила стабилен съдебен акт, при условие, че предявяването на ревандикационен иск е акт на управление и мнозинството от съсобствениците могат да защитят общия имот от всеки, който го владее без основание?
Ответниците по касация Ф. И. Д., Ю. М. Д., А. И. Д. и В. И. С. от[населено място], общ.Д., обл.С. са на становище, че липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е уважен предявения иск по чл108 ЗС, като четиримата ищци-наследници на И. И. Д. са признати за собственици на нива от 4.132 дка, трета категория, в м.”К. с.”, съставляваща имот № 065204 по плана за земеразделяне на[населено място], ЕТАТТЕ 38073, а ответникът/сега касатор/ е осъден да им предаде владението върху имота.
Въззивният съд е потвърдил решението, като е приел, че ответникът/сега касатор/ едва в жалбата си е поддържал оплаквания, че имотът е бил собственост на дядо му и че районният съд му е отказал доказателства, но не е поискал такива във въззивната инстанция и по никакъв начин не е доказал това свое възражение.
Доводът за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на активна процесуална легитимация и липса на правен интерес от предявяване на иска, е бил намерен за неоснователен. Въззивният съд е приел, че ревандикационният иск е акт на управление, поради което всеки съсобственик, а в случая мнозинството съсобственици имат право да защитят общия имот от всеки, който го владее без основание.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване възпроизвежда единственото оплакване в жалбата – за липса на активна процесуална легитимация, дължаща се на обстоятелството, че ищцата Ю. М. Д. не е положила подписа си още под първоначалната искова молба, доказателство, за което според жалбоподателя, било изявлението й в съдебното заседание на 27.10.2009 год., че лично не е полагала подпис.
Въпросното оплакване за недопустимост на въззивното решение обаче засяга само производството, предмет на конкретната касационна жалба, разглеждането на която не би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Допускането на касационно обжалване в случая не би допринесло и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба. Разглеждането на касационната жалба не би подпомогнало съдебната в практика и с оглед преодоляване на възприети с нея правни разрешения пи прилагането на чл.108 ЗС, когато ревандикационната претенция се предявява от един или няколко съсобственици на процесния имот. В тази насока съществува многобройна непротиворечива съдебна практика, вкл. решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, поради което разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК би се оказало безполезно.
В обобщение, липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 22.02.2010 год. по в.гр.дело № 8/2010 год. на Силистренския окръжен съд по жалба вх.№ 453 от 30.03.2010 год.в на Р. Х. Ю. от[населено място], общ.Д., обл.С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/