2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
С., 19.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 97 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Н. Д. против определение № 490 от 27.12.2011 г., постановено по гр.д. № 1174 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на В. Н. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 322 по гр.д. № 2287/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2504 от 25.07.-2008 г. по гр.д. № 4030/2005 г. на Варненския районен съд и В. Н. Д. е осъден да заплати на К. В. И., А. М. А. и М. М. А. разноски в размер на 200 лв.
Ответниците по частната жалба К. В. И., А. М. А. и М. М. А. оспорват същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение съдът е приел, че В. Н. Д. само формално се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, но липсва посочване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, като поддържаните доводи за нищожност на решението на поземлената комисия, с което е възстановено правото на собственост върху имота в полза на ищците, неосъществен косвен съдебен контрол върху същото и наличието на сграда в имота към релевантния момент, не представляват основания за отмяна на влязлото в сила решение, а касационни оплаквания за неправилност на решението, които не могат да се обсъждат в производство по отмяна на влязло в сила решение. Изложени са и съображения, че наличието на предпоставките за исканата отмяна, както и данни за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за подаване на молбата следва да се обосноват от молителя с точно и мотивирано изложение, каквото не е налице в случая. Тримесечният срок за подаване на молбата при липсата на представяне на нови писмени доказателства и с оглед датата на влизане в сила на решението – на 23.10.2009 год., следва да се счете за изтекъл.
Посочените съображения са правилни. Производството за отмяна е допустимо само при обосноваването на някоя от изрично регламентираните в чл.303 и чл.304 ГПК хипотези. В случая молителят се е позовал на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като единствения нов факт, който е твърдял във връзка с оспорената в процеса легитимация на ищците, е че преди постановяване на решение № 747/30.10.2000 г. на ПК-В. е постановено друго решение, с което компетентността на административния орган била изчерпана. Твърдението обаче не е обосновано, тъй като не е удостоверено с писмени доказателства. Липсват и каквито и да било доказателства кога страната е узнала за твърдяния нов факт, а доколкото същия е осъществен преди приключване на съдебното производство, то правилен е и извода, че молбата се явява подадена извън срока по чл.305, ал.1 ГПК.
В обобщение частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 490 от 27.12.2011 г., постановено по гр.д. № 1174 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: