4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 980
София, 12.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №430/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Я. ,както и по касационна жалба на К. Д. К. , срещу решение №1642 от 19.12.2011г по гр.дело № 1788/2011г. на Варненски окръжен съд , с което след потвърждаване на първоинстанционното решение на Варненски районен съд №267 от 15.06.2011г в една част и отмяната му в друга , е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, до пълния претендиран размер от 8 000 лева искът на основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен като прекомерен.
Касаторът Н. Д. Я. обжалва в частта ,с което искът е отхвърлен за разликата на 1000 лева и е потвърдено отхвърлянето му до пълния предявен размер , касаторът К. Д. К. обжалва в частта , с която искът е уважен .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Н. Д. Я. се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, поради занижаване. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията на ППВС № 4/ 1968г във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 и т.3 ГПК ,въпросите са дали съдът по делото е съобразил начина на извършване на увреждането, причинено от изстрел , произведен от огнестрелно оръжие , ловна карабина .Следва ли боравенето с огнестрелно оръжие да се счита за правно регламентирана дейност ,оттук и по- високата степен на обществена опасност ,поради което и обезщетението за неимуществени вреди да е по- високо . Следва ли при определяне на размера съдът да вземе под внимание обстоятелствата , при които е причинено увреждането :от непосредствена близост , без предупреждение , свързано със загуба на кръв , засегната лицева тъкан ,физическа болка , стрес , в какво се изрязява оценката на тези обстоятелства.
В отговор ответника по касационната жалба К. К. оспорва основанията за допускане до обжалване ,съображения са развити от защитата му.
Към жалбата на К. К. е приложено изложение с позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Въпрос е формулиран чрез цитиране на фактите по делото ,в резултат на които ловната карабина на касатора е произвела изтрела. Изречението не е завършено граматически , формулирането на въпрос не е смислово изведено . .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
В изложението на касатора К. К. липсва ясно формулиран правен въпрос , общо изискване на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Цитирането на конкретни факти по делото : ловното куче , намиращо се в автомобила на ловеца , да произведе изтрел ,без ловеца да е в автомобила , за което последния е признат за виновен ,пострадалото лице се е отказал от съдебно медицинска и балистична експертиза и пр. , не съдържа конкретен правен въпрос по материалните предпоставки за отговрността , дори не преформулира ясно оплакване за неправилни фактически изводи. При липса на формулиран въпрос, не е налице и обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Касационно обжалване не следва да се допуска .
В изложението на касатора Н. Д. Я. се поставя общ въпрос, за прилагането на чл. 52 ЗЗД Конкретизацията му чрез довод ,че относими към наказателно-правния критерий за обществена опасност обстоятелства е следвало да обосноват по- висок размер на обезщетението , не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК или т.2 от ГПК , свързан с критерия. Касае се оплакване по обосноваността на решението . По общо поставения въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи в решаващия си мотив ,че справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики , между които и фактите , свързани с настъпване на самото увреждане. Обстоятелствата , изтъкнати като преценени от въззивния съд по делото , са в три насоки – характер на травматичното увреждане , което е леко , продължителност на възстановителния процес , която е кратка , и негативни емоционални изживявания , същите обсъдени конкретно при анализа на доказателствата .
Върховен касационен съд не приема довод ,че решаващата дейност на съда в случая сочи на противоречие с указанията по ППВС № 4 / 1964г. , не приема и довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Съображения в тази връзка не са изложени , нито подкрепени с приложени съдебни решения от практиката. Различните по размер обезщетения ,за различните случаи , не са приемлив довод за наличие на хипотеза , въздигната от закона като изискване за допустимост в чл. 280 ал.1 т. 1 – 3 от ГПК. Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на една и съща правна норма и противоречие по правен въпрос. Не са довод и общите , касационни оплаквания за неправилна преценка. По допустимостта на касационното обжалване , съгласно критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, не може да се приеме за основание поддържаната от защитата теза ,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е пряко обвързан със степента на обществена опасност на деянието , от което вредите са произтекли. Не е налице сочено от касатора основание за допускане до обжалване .
Разноските остават за страните ,както са направени
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1642 от 19.12.2011г по гр.дело № 1788/2011г. на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .