О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
София, 07. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 542/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Х. – процесуален представител на Г. Я. М. срещу решение № 272 от 17.04.2008 год.на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 547/2008 год.в частта,с която е отменено решение № 23 от 06.03.2007 год.по гр.д. № 352/2001 год. на С. районен съд,с което е отхвърлен предявения от С. М. Д. против касатора иск с правно основание чл.108 ЗС и е постановено ново по съществото на спора,с което иска по отношение на източната част,защрихована с червени щрихи по скицата на в.л. от 18.09.2002 год., от процесния имот,представляващ ливада/бивша нива/,цялата с площ от 3 549 кв.м.,находяща се в землището на с. Д.,Софийска област,м.”З”и съставляваща имот № 0* е уважен.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на производството при наличие на присъдено нещо в отношенията между страните и точното приложение на чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на ВКС и ВАС и е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Ответната страна- С. М. Д.,чрез пълномощника си адв. З. Н. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Релевираното основание в чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът се позовава на ППВС № 1/10.11.1985 год.т.9 – недопустимо решение,а доколкото се позовава на решение № 127/07.07.1997 год.по гр.д. № 19825/97 год.на І V г.о.на ВКС , решение № 311/26.04.1999 год.по гр.д. № 941/1998 год. на І г.о. на ВКС,решение № 1597/20.05.1982 год. по гр.д. №1142/82 год. на ІІ г.о. на ВС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и двете основание за допускане на касационно обжалване не са налице,тъй като относно допустимостта на настоящето производството ВКС се е произнесъл с влязло в сила определение в инстанционния контрол. За пълнота следва да се посочи,че обжалваното решение не противоречи на посочената практика,макар и при друга фактическа обстановка. Основанието по т.2 за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин,поради което и позоваването на решения по административно дело № 381/2006 год. и № 8176/2006 год. на ВАС-относно чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ не формира съдебна практика по гражданскоправен спор.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната правен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставения от касаторът въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложила никакви доводи в посочените насоки.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 17.04.2008 год.на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 547/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: