Определение №991 от по гр. дело №16/16 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 991
 
 
                           София, 07. 09. 2009 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли  две хиляди и девета година в състав:
 
 
                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НИНОВА
                               ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА 
   ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 16/2009 год.
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. К. С. – процесуален представител на В. П. В. срещу решение № 452 от 14.10.2008 год.на Великотърновски окръжен съд, постановено по гр.д. № 614/2008 год.потвърждаващо решение № 358 от 03.04.2008 год.по гр.д. № 448/2006 год. на Великотърновски районен съд,с което допуснатият до делба недвижим имот,представляващ изоставена нива,а по плана за земеразделяне имот № 6*,с площ от 3,498 дка,находяща се в м.”Б”,в землището на с. М.,община В. Т. е изнесен на публична продан.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото относно изясняването на способите за защита на собственика на земя от принудителна продажба в делбения процес. Твърди се,че е налице нарушение на конституционната и международно правната защита на частната собственост,тъй като съдът е отказал да обедини делът му за делба и съсобствения между страните съседен имот/който не е предмет на делбата/.
Ответната страна-С. С. Х. не е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивния съд,за да изнесе на публична продан допуснатия до делба недвижим имот,представляващ изоставена нива,а по плана за земеразделяне имот № 6*,с площ от 3,498 дка,находяща се в м.”Б”,в землището на с. М.,община В. Т. са,че допуснатият до делба недвижим имот с влязло в сила решение № 802/02.06.2006 год.при равни дялове на съделителите е реално неподеляем, съгласно визираната забрана на чл.10 ал.1 ППЗСПЗЗ реалните дялове при делба на земеделски земи да бъдат по-малки от 3 дка.
Релевираното основание в чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика,а доколкото се позовава на решение № 215/20.04.2004 год.по гр.д. № 805/2003 год.на І г.о.на ВКС и решение № 604/18.10.2002 год.по гр.д. № 235/2001 год. на І г.о. на ВКС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение не противоречи на представените решения,които касаят извършването на делбата и по конкретно способът,макар и при друга фактическа обстановка. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин,поради което и позоваването на решение по административно дело № 3912/2001 год. на 5 чл.състав на ВАС-третиращо наредбата за поддържане и осъвременяване на картите за възстановена собственост не формира съдебна практика по гражданскоправен спор.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната правен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставения от касаторът въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложила никакви доводи в посочените насоки.
Изложеният довод от касатора,че с допускане на касационното обжалване в случая ще се допринесе за развитието на правото относно защитата на собствеността по общностното право на Е. съюз е неотносим. Това е така,защото този довод не сочи наличието на посочените по-горе основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В разпоредбите на ГПК са установени ясни процесуални правила касаещи делбения процес относно имотите на българските граждани, на територията на РБ. Още повече,че в настоящия случай не се налага тълкуване на разпоредба или акт на орган на Е. съюз и от този акт на общностното право да зависи изхода на делото,т.е.да е от значение за правилното разрешаване на въпроса .
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
 
 
 
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 452 от 14.10.2008 год.на Великотърновски окръжен съд, постановено по гр.д. № 614/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар