3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1129
София,17.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Т. В.
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 913/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 202 от 21.09.2012 г., постановено по т. д. № 178/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 260 от 18.11.2011 г. по в. гр. д. № 382/2011 г. на Ловешки окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на закона. Изразява несъгласие с извода на първия тричленен състав, че договорът за възлагане на управление на търговско дружество е търговска сделка. Поддържа становище, че спорът за неизпълнение на задължения по договора за управление е гражданскоправен, а не търговски, поради което допустимостта на касационното обжалване на постановеното по делото въззивно решение следва да се преценява съобразно правилата на чл.280, ал.2 ГПК за касационно обжалване по граждански дела.
Ответникът по частната жалба Л. П. Ц. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по т. д. № 178/2012 г. е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу частта от въззивно решение по в. гр. д. № 382/2011 г. на Ловешки окръжен съд, с която е уважен предявеният от Л. Ц. против [фирма] иск за заплащане на сумата 8 240 лв. – допълнително възнаграждение за второ тримесечие на 2007 г., дължимо на основание чл.5, ал.2 от договор за възлагане на управление от 17.04.2007 г.
За да остави касационната жалба без разглеждане и да прекрати производството по нея, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради произтичащата от чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ необжалваемост на въззивното решение. Този извод е обоснован със съображения, че след като исковата претенция произтича от неизпълнение на договор за възлагане на управление на търговско дружество, спорът е търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената на иска – под 10 000 лв., не подлежи на касационно разглеждане.
Определението е правилно.
Със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., изменението е в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник” – 21.12.2010 г., и по аргумент от § 25 ПЗР на ЗИДГПК се прилага по отношение на всички дела, които към посочената дата не са били висящи пред Върховния касационен съд.
Обжалваното пред първия тричленен състав въззивно решение е постановено при действието на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., поради което допустимостта на касационното му обжалване е подчинена на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, в сила от 21.12.2010 г. Настоящият състав на ВКС намира, че тричленният състав е процедирал законосъобразно, като е обвързал допустимостта на касационното обжалване на решението с предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, тъй като разгледаното от въззивния съд дело е търговско. Понятието „търговско дело” не е дефинирано в закона, но в практиката на Върховния касационен съд е прието, че неговото съдържание не се изчерпва с делата, които имат за предмет търговски сделки по смисъла на чл.286 ТЗ, нито с визираните в чл.365 ГПК търговски спорове. Търговско е всяко дело, което има за предмет спорове с участие на търговци, свързани изцяло или отчасти с регулирани от обективното търговско право отношения. В конкретния случай предмет на спора е вземане по договор за възлагане на управление, сключен за целите на извършваната от търговското дружество – ответник търговска дейност. Търговското качество на ответника и целта на договора придават на делото търговски характер, а обстоятелството, че спрямо договора за управление се прилагат разпоредбите на чл.280 и сл. ЗЗД относно договора за поръчка, не е основание делото да се квалифицира като гражданско. Предвид цената на предявения иск, която не надхвърля минималния праг на чл.280, ал.2 ГПК за касационно обжалване по търговски дела, въззивното решение не може да бъде обект на касационен контрол и правилно подадената срещу него касационна жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
По изложените съображения определението по т. д. № 913/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 202 от 21.09.2012 г., постановено по т. д. № 178/2012 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :