О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1148
С., 11.12. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 940/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С., [населено място], гражданин на Република Италия, подадена от адвокат Е. Г. и касационна жалба на А. Й. З., [населено място], чрез адвокат В. П. и адвокат К. А., срещу въззивно решение № 191 от 07.11.2016 г. по в. гр. дело № 429/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е обезсилено като недопустимо при условията на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК решение № 627 от 03.05.2016 г. по гр. дело № 1049/2015 год. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг съдебен състав. Според въззивния съд първоинстанцонният съд трябва да се произнесе по предявените от ищцата А. Й. З. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете са за осъждане на ответника К. С. да и заплати сумата 25 010 лв., част от общо дължимата сума 183 848 лв., представляваща левовата равностойност на 94 000 евро – полагащата и се на част, която тя е следвало да получи като сътитуляр на общата с ответника сметка, открита в Република Италия в банка „И. С. П.“, филиал 00707-А., на името на С. К. и З. С. А. Й.. Общият размер на паричните средства по нея е в размер на 188 000 евро, а левовата им равностойност е в размер на 367 696,04 лв. С тези парични средства ответникът на 07.08.2014 г. се е разпоредил, като ги превел по сметката на трето лице – Б. С.. Така е лишил ищцата от полагащата и се по закон половина от наличните суми по банковата сметка, които тя следвало да получи като сътитуляр.
По касационната жалба на К. С..
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Допустимо ли е съдебно решение, при постановяването на което се посочва друга правна норма, макар и от същия институт, различна от тази, посочена в доклада на съда, като по време на делото ищецът неколкократно е изменял правното основание на иска си; 2/ Допустимо ли е въззивният съд да обезсилва решение и да връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за разглеждане при първоначално заявената искова претенция по чл. 45 ЗЗД при положение, че ищецът е направил изменение на иска в открито съдебно заседание.
Посочено е, че същественото развитие на правото се състои в даване на превес на прецизното обмисляне на аргументацията и доказателствата на плоскостта на тяхната съвкупност, след което не остава място за погрешна преценка на съда, както и даване превес на модерното мислене на плоскостта на защита от злоупотребата с право, а не на неговото насърчаване чрез формално прочетени условия.
Ответникът по касационната жалба А. Й. З., чрез адвокат В. П. и адвокат К. А., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество същата е неоснователна. Моли се за присъждане на разноските, направени за касационното производство.
По касационната жалба на А. Й. З.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Кое определя един иск като допустим – обстоятелствата, които са изложени в исковата молба и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстваща на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация, а когато правната квалификация е неправилна, какви са правомощията на въззивния съд; 2/ Неправилната (според въззивния съд) правна квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение поради разглеждането на непредявен иск или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд, когато дава нова правна квалификация на иска поради констатирано противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и следва ли да се произнесе по съществото на материалния спор; 3/ Кога първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск, което обуславя правомощието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждзане на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, с оглед нормата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, респ. налице ли са предпоставките в настоящия случай за обезсилване на решението на Пловдивския окръжен съд, поради разглеждане на непредявен иск.
Сочи се противоречие със следната практика на ВКС: решение № 127 от 02.06.2016 г. по гр. дело № 6287/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 1 от 25.01.2016 г. по т.д. № 106/2015 г. на І т.о., решение № 148 от 15.07.2014 г. по гр. дело № 852/2014 г., решение № 161 от 01.07.2013 г. по гр. дело № 564/2012 г., решение № 199 от 23.10.2015 г. по гр. дело № 369/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 217 от 12.10.2016 г. по гр. дело № 1151/2016 г. на ІV г.о. и решение № 389 от 13.05.2015 г. по гр. дело № 6626/2013 г. на ІV г.о. Твърди се алтернативно и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на друга практика, както и поради обстоятелството, че при произнасяне по тези въпроси ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба К. С. не е представил отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 191 от 07.11.2016 г. по в. гр. дело № 429/2016 г. на Пловдивски апелативен съд. В. съд е приел, че при предявен иск на основание твърдяно непозволено увреждане и произнасяне на съда по иск за неоснователно обогатяване, има произнасяне по непредявен иск. Правната квалификация на иска на А. З. още от момента на предявяването му е по чл. 45, ал.1 ЗЗД. Първоинстанционният съд обаче е разгледал спора и е постановил обжалваното съдебно решение, приемайки че е предявен иск с оглед наличие на неоснователно обогатяване. На 15.04.2015 г. от А. Й. З. е подадена искова молба против К. С., като твърденията на ищцата са, че с ответника са бивши съпрузи. По време на сключения между тях в Германия брак, за което е съставен акт за граждански брак на 10.08.2004 г. от [община], те имат открита обща сметка в банка в Италия, на името на нея и на ответника, в която периодично са внасяли парични средства. За периода 2004-2008 г. с ответника осъществявали съвместно търговска дейност и са спестявали парични средства, които са внасяни по банковата сметка, като след прекратяване на брака с решение от 03.04.2014 г., влязло в сила на 01.05.2014 г., по общата им банкова сметка е имало налични средства, които са изтеглени от ответника К. С. и/или преведени по други банкови сметки. Според ищцата с тези свои действия ответникът я лишил от полагащото и се по закон, а именно половината от наличните суми по посочената банкова сметка. Ищцата претендира да бъде осъден ответникът да и заплати сумата 25 010 лв., представляваща част (частичен иск) от сумата 94 000 евро с левова равностойност 183 848 лв., която полагащата и се част от общия размер на паричните средства по сметката в размер на 188 000 евро с левова равностойност 367 696.04 лв.
Предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, вместо по този с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който е сезиран, въззивният съд е приел, че постановеното съдебно решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.
Повдигнатите въпроси /уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск са решени в противоречие с посочената практика на ВКС.
На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 500.20 лв. всеки един от тях, като в противен случай касационните жалби ще бъдат върнати.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 07.11.2016 г. по в. гр. дело № 429/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на К. С. и А. Й. З., в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 500.20 лв. всеки един от тях, като в противен случай касационните жалби ще бъдат върнати.
След представяне на вносните документи за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.