О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр. София, 19.06.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.дело № 1361/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „8-ми март“ АД, гр. София, против определение № 990 от 20.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1371/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на акционерното дружество против определение № 667 от 04.02.2019 г. по т.д. № 2022/2008 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за освобождаване на внесената от него на 24.02.2009 г. по допуснато обезпечение парична гаранция в размер на 118 292.36 лева. В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, доколкото, според жалбоподателя, т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС касае необжалваемост само на определенията, с които се освобождава внесена гаранция, а не и на тези, с които искането за връщане на внесеното обезпечение е оставено без уважение. Иска се отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество с уважаване на искането по чл. 403, ал. 2 ГПК, в каквато насока са всички останали изложени в частната жалба съображения, касаещи основателността на искането за освобождаване на паричната гаранция, а не и приетата от съда недопустимост на инстанционния контрол по отношение на първоинстанционното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното:
С определение № 667 от 04.02.2019 г. по т.д. № 2022/2008 г. по описа на Софийски градски съд е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за освобождаване на внесената от него на 24.02.2009 г. по допуснато обезпечение парична гаранция в размер на 118 292.36 лева. Съдът е приел, че изискуемостта на вземането на молителя относно внесената парична гаранция е настъпила с влизане в сила на определение № 164/20.03.2017 г. по т.д. № 1130/2016 г. по описа на ВКС, с което не е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2208/13.11.2015г. по т.д. № 403/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната част. Считано от този момент, когато е приключил исковият процес, във връзка с който е допуснато обезпечението, съдът е извел извод, че към датата на депозиране на молбата за връщане на обезпечението – 10.09.2018 г., е изтекъл едногодишният срок и съгласно чл. 82 ГПК сумата от 118 292.36 лева е била внесена в приход на държавния бюджет. На това основание е оставена без уважение молбата на акционерното дружество за освобождаване на паричната гаранция.
Въззивният съд, позовавайки се на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че това първоинстанционно определение не подлежи на обжалване, тъй като не отговаря на никоя от предпоставките, посочени в чл. 274, ал.1 ГПК.
С оглед диспозитива на атакувания акт, проверката на настоящия състав се изчерпва с проверка на правилността на извода за недопустимост на обжалването на определението на първоинстанционния съд по чл. 403, ал. 2 ГПК, независимо че със същото се отказва освобождаване на паричната гаранция. Тази недопустимост следва от задължителните указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразени и от въззивния съд – определението не е преграждащо за развитието на производството пред Софийски градски съд, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Приложените от жалбоподателя актове на състави на ВКС са предхождащи тълкувателното решение, потвърждаващо настъпване на изискуемостта за вземането от парична гаранция с влизане в сила на съдебния акт, постановен по обезпечения иск или прекратяване на производството по същия, но и по начало са относими към произнасянето по съществото на искането за освобождаване на паричната гаранция. Спецификата на конкретния казус е също относима към произнасянето по същество, но не и към преценката за обжалваемост на акта на съда по чл. 403, ал. 2 ГПК, която изхожда единствено от предмета на произнасяне, съответно от вида на акта и последиците му. Поради това, неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че т. 3 от горепосоченото тълкувателно решение касае необжалваемост само на определенията, с които се освобождава внесена гаранция, а не и тези, с които искането за връщане на внесеното обезпечение е оставено без уважение. Указанията, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателното решение са ясни, като съгласно тях актът, с който съдът уважава или оставя без уважение молбата за възстановяване на внесена като гаранция сума, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, т.е. не може да се изведе извод за обжалваемост на акта на съда според вида на диспозитива – уважителен или отхвърлителен.
С оглед изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а определението на Софийския апелативен съд – правилно, поради което и следва да бъде потвърдено. Водим от това, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 990 от 20.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1371/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.