1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
[населено място], 02.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 68 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. П. П. срещу определение №1202 от 05.12.2011г. на Пернишки окръжен съд, постановено по гр.д.№877/2011г., с което е потвърдено определение № 7229/01.09.2011г. на Радомирски районен съд по гр.д. № 740/2011г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска на основание чл. 299, ал.1 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателката съдът е следвало да разреши спора по същество. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката изтъква, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаването му е от значение за точното прилагане на закона. Съдът е приел, че искът е недопустим без да събере доказателства относно идентичността на имота и страните по двете дела. По този начин е постановил акта си без да обсъди факти и доказателства от съществено значение.
Ответникът по частната жалба [община] не е взел становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №740/2011г. на Радомирски районен съд е образувано по искова молба на П. П. П. против [община] с правно основание чл. 124 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на два недвижими имота: незастроен УПИ * в кв. * по плана на [населено място] с площ * кв.м. и незастроен УПИ * в кв. * по плана на [населено място], с площ * кв.м. Ищцата е посочила, че не притежава документи за собственост, а длъжностните лица в [община] са й отказали издаване на необходимите документи за снабдяване с нотариален акт. Ответникът [община] в писмения си отговор е направил възражение за недопустимост на иска понеже спорът е разрешен с предходно съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо, а именно решение на Радомирски районен съд по гр.д. № 933/2008г. между същите страни и на същото основание. Първоинстанционният съд, след извършена служебна справка и прилагане на цитираното от ответника дело, е постановил определението си от 01.09.2009г. за прекратяване на производството по делото. Мотивирал се е с констатираното обстоятелство, че предметът и страните по новообразуваното дело и по влязлото в сила решение по гр.д. № 933/2008г. са напълно идентични – делата се водят между едни и същи страни, за едни и същи имоти и с един петитум. Поради това, спорът е разрешен с влязло в сила решение и разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК забранява пререшаването му.
С обжалваното определение Пернишки окръжен съд е потвърдил определението като също е изтъкнал, че са налице предпоставките на чл. 299, ал.1 ГПК предвид разрешаването на спора между същите страни, за същите имоти и на същото правно основание.
При горните обстоятелства настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол. Първо, в изложението не са посочени конкретни правни въпроси – материалноправни или процесуалноправни, по които се е произнесъл съда и които са обусловили крайните му изводи, а липсата на такива въпроси е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
На второ място, жалбоподателката твърди, че има противоречие с практиката на ВКС, но не е посочила нито един съдебен акт за да удостовери това противоречие.
Трето , визираната в изложението хипотеза на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК също не е обоснована по никакъв начин от жалбоподателката. Не са изложени съображения за неяснота на правните норми и нужда от тълкуването им, за липса на съдебна практика по разглеждания въпрос или за необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Твърденията, че съдът е следвало да събере доказателства за идентичността на имотите и след това да се произнесе, са напълно несъстоятелни. Съдът е извършил проверка по чл. 130 ГПК за допустимост на иска и е установил пълно съвпадение на страните, предмета на спора и отправеното към съда искане. Идентичността на имотите по двете дела е очевидна при проста съпоставка на двете искови молби и не подлежи на съмнение.
Поради изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1202 от 05.12.2011г. по гр.д.№ 877/2011г. на Пернишки окръжен съд по частната касационна жалба на П. П. П. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: