О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр.София, 20.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3626 от 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. срещу решение № 626 от 11.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д. № 2* от 2007 г., с което е изменено решение № 2* от 28.08.2007 г. по гр.д. № 4* от 2006 г. на В. районен съд, XIX състав, като М. на о. е осъдено да заплати на П. Р. Д. на основание чл.203, ал.3 във връзка с чл.204, ал.4 от ЗОВСРБ общо 9 197,52 лв., представляващи неполучени възнаграждения за извънреден труд за периода от 30.03.2001 г. до 30.06.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска-17.07.2006 г. до окончателното плащане и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 961,27 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горепосоченото възнаграждение за извънреден труд за периода от 17.07.2003 г. до 30.06.2006 г. и 750 лв. разноски по делото.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въпросът за предпоставките, при които се дължи възнаграждение за извънреден труд на кадровите военнослужещи за времето, през което те са изпълнявали дежурство по график на дежурен кораб на ВМС, е решаван противоречиво от съдилищата. Посочени са решения на районни и окръжни съдилища, в които този въпрос е решен противоречиво.
Ответникът по жалбата П. Р. Д. оспорва същата като неоснователна и недопустима.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: В едни от представените по към жалбата съдебни решения /като например решение от м.06.2008 г по гр.д. № 2* от 2007 г. и решение от 19.06.2008 г. по гр. №. от 2008 г. на Варненския окръжен съд/ е прието, че възнаграждение за извънреден труд за времето, през което ищците по тези дела са полагали дежурства по график, не се дължи поради следното: ЗОВСРБ и ПКВО разграничавал извънредния труд от носенето на дежурство по график. Извънредният труд бил допустим само по изключение във връзка с изпълнение на функции и дейности, утвърдени като основни в длъжностната характеристика за заеманата длъжност, както и при извънредни обстоятелства по чл.3, ал.2, т.3 и чл.6, т.16 от ЗОВСРБ и чл.158 от ПКВС, а носенето на дежурство по график било нормален начин на разпределение на служебното време в рамките на неговата законоустановена месечна продължителност. Прието е, че за да е налице извънреден труд е необходимо не само да е надхвърлена дневната продължителност на служебното време от 12 часа и допустимата по закон месечна продължителност на служебното време, но и да е спазена специалната процедура, предвидена в ЗОВСРБ и ПКВС за полагането на такъв труд, включваща писмено искане на командира на поделението, писмена заповед на висшестоящ командир за полагане на извънреден труд от конкретни военнослужещи за изпълнение на конкретни функции по длъжностните им характеристики, изготвяне на графици за полагане на извънредния труд и запис в книгата за извънреден труд, както и да са били налице извънредните обстоятелства, посочени в чл.3, ал.2, т.6 и чл.6, т.16 от ЗОВСРБ. Възнаграждение за извънреден труд се дължало и когато по обективни причини, изрично посочени в т.6 от МЗ № О* от 08.05.2001 г., е невъзможно ползването на почивки като компенсация за положени дежурства. Във всички останали случаи, съгласно закона, превишаването на продължителността на служебното време се компенсирало с почивки в рамките на същия календарен месец, а след изтичане на този месец с допълнително възнаграждение по чл.226 от ЗОВСРБ, определено със заповед на Министъра, а не възнаграждение за извънреден труд.
В други решения на Варненския районен и окръжен съд, на Бургаския районен, окръжен и апелативен съд, на Б. районен съд и на П. районен съд /например в обжалваното решение и в над 30-те решения, представени от ответника по жалбата към писменият му отговор от 15.09.2008 г./ се приема, че възнаграждение за извънреден труд се дължи винаги, когато продължителността на положения труд от кадровия военнослужещ е надвишила допустимата от ЗОВСРБ максимална продължителност на служебното време.
Тоест, в тези решения съдилищата са тълкували и приложили по различен начин разпоредбите на ЗОВСРБ и ПКВО, касаещи полагането на извънреден труд и носенето на дежурства по график. Поради това и тъй като по този въпрос няма практика на ВКС, настоящият състав на съда счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на ВКС на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 626 от 11.06.2008 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 2* от 2007 г.
На основание чл.84, ал.1, т.1 от ГПК касаторът М. на о. е освободен от държавна такса.
НАСРОЧВА делото за ………………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.