Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 246
София, 05. 11. 2018 година
Капка Костова – председател на Първо наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах частен протест с вх. № 899, подаден в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) на 14. 12. 2017 година, по внохд № 136 / 2017 година по описа на този съд, 2-ри състав, срещу протоколно определение от 08. 12. 2017 година, с което са потвърдени мерки за неотклонение „Подписка“ на подсъдимите М. Г., С. П., Т. А., К. С. и В. Т.,
У С Т А Н О В И Х :
С частния протест е оспорено определение на въззивния съд, постановено по реда на чл. 309, ал. 1 от НПК, в съдебно заседание на 08. 12. 2017 година и след постановяването на нова присъда по реда на чл. 336, ал. 2, т. 2 от НПК. Твърди се наличие на хипотезата на чл. 340, ал. 3 от НПК и компетентност на ВКС за проверка на определението, както това е отразено и в диспозитива на същото.
С новата присъда на АСНС № 6 от 08. 12. 2017 година, по внохд № 136/2017 година, е отменена присъда от 11. 09. 2015 година на Специализирания наказателен съд (СНС), 8-ми състав, в оправдателните й части по отношение на подсъдимите М. Г., С. П., Т. А., К. С. и В. Т. за престъпления по чл. 142, ал. 3, чл. 142а, ал. 4, чл. 198, ал. 4 и чл. 131, ал. 1 от НК и вместо това е постановено осъждането на всеки от тях по съответно повдигнатите им обвинения, като са наложени наказания от четири години лишаване от свобода (М. Г. и С. П.), две години лишаване от свобода (Т. А. и К. С.) и една година лишаване от свобода (В. Т.). По отношение на всички подсъдими е постановено ефективно изтърпяване на наложените им наказания. Присъдата е потвърдена в останалата й част.
След обявяване на присъдата, съдът се е занимал с мерките за неотклонение на подсъдимите и е потвърдил същите в „Подписка“.
Срещу присъдата са подадени касационни жалби от подсъдимите, които са администрирани и изпратени на ВКС заедно с частния протест срещу определението.
ВКС намира, че е сезиран с недопустимо искане за извършване на проверка на това определение от ВКС по реда на чл. 340, ал. 3 от НПК и за неговата отмяна, с определяне на по-тежки мерки за неотклонение за всеки от подсъдимите.
Хипотезата на чл. 340, ал. 3 от НПК, заявена в частния протест като приложима, в случая не е налице.
Въззивният съд се произнася по мерките за неотклонение на подсъдимите по реда на чл. 340, ал. 3 от НПК след постановяване на подлежащо на касационна проверка решение, с което изменя осъдителна присъда на основание чл. 337, ал. 2 от НПК и определя наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване не е отложено по реда на чл. 66 от НК, или друго по-тежко наказание. Само при тези лимитирани предпоставки въззивният съд се произнася задължително по мярката за неотклонение на подсъдимия, като прилага съответно ал. 2 или ал. 3 на чл. 309 от НПК. Това определение подлежи на обжалване пред ВКС. Извън приложното поле на чл. 340, ал. 3 от НПК са останалите случаи на упражнени правомощия от въззивната инстанция, когато постановява нова присъда в случаите по чл. 336 от НПК, изменително решение по чл. 337, ал. 1 и ал. 3 от НПК и потвърдително такова по чл. 338 от НПК, както и произнасянето й по мярката за неотклонение на подсъдимия в някоя от тези хипотези.
В настоящия случай въззивният съд е постановил нова присъда в хипотезата на чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК – осъдил е оправдани подсъдими при наличие на съответно обвинение в първата инстанция. След постановяване на присъдата, с атакуваното сега по касационен ред определение, съдът се е произнесъл по мерките за неотклонение на подсъдимите, съгл. разпоредбата на чл. 336, ал. 3 от НПК, която препраща към чл. 309, ал. 2 – 4 от НПК. Това определение подлежи на съдебен контрол по реда на глава двадесет и втора от НПК (чл. 309, ал. 6 от НПК), неприложима към касационните процедури, което е видно и от самото нейно заглавие. На проверка от окръжен или апелативен съд по реда на глава двадесет и втора от НПК подлежат определенията, постановени от съответния районен или окръжен първоинстанционен съд, но не и постановените, макар за първи път, от въззивен съд.
Този извод не се повлиява от обстоятелството, че въззивният съд неправилно е посочил в определението си възможност за обжалване на същото пред ВКС в седемдневен срок. Незаконосъобразното указване на подобна възможност не дерогира законовата регламентация за необжалваемост на този съдебен акт пред ВКС, подробно обсъдена по-горе.
По изложените съображения
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС по частния протест с вх. № 899, подаден в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) на 14. 12. 2017 година, по внохд № 136 / 2017 година по описа на този съд, срещу протоколно определение от 08. 12. 2017 година, с което са потвърдени мерки за неотклонение „Подписка“ на подсъдимите М. Г., С. П., Т. А., К. С. и В. Т.,
Препис от разпореждането да се изпрати на Апелативната специализирана прокуратура и на подсъдимите и техните защитници.
Председател на отделение:
(Капка Костова)