РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 12.07.2016 година
Капка Костова – председател на първо наказателно отделение на Върховния касационен съд, като проверих касационната жалба от адв. П. К., защитник на подсъдимия З. А. Л., срещу въззивно решение от 21.06.2016 г. по в.н.ч.х.д. № 1922/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с вх. № 7409 на ВКС от 11.07.2016 г.
установих:
С присъда от 13.05.2015 г., постановена по н.ч.х.д. № 16617/2012 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия З. А. Л. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1-во НК вр. ал. 1, т. 3 НК вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК, и го е оправдал по предявеното му обвинение за посоченото престъпление. Осъдил е тъжителят И. С. З. да заплати в полза на подсъдимия сумата от 1 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание депозирана от повереника на частния тъжител И. С. З. – адв. К. Г., въззивна жалба, пред Софийски градски съд е образувано в.н.ч.х.д. № 1922/2016 г. Видно от протокол от проведено публично съдебно заседание от 18.05.2016 г. съдът е констатирал, че по делото са постъпили данни, че частният тъжител И. С. З. е починал на 01.05.2016 г. С оглед на което и във връзка с правото на наследниците на частния тъжител по чл. 80 от НПК, съдът е разпоредил същите да бъдат уведомени за възможността да встъпят в производството. В публично съдебното заседание на 21.06.2016 г. надлежно е установено, че не се явява нито един от наследниците на починалия, с което последните манифестират нежеланието си да встъпят в процеса на основание чл. 80 от НПК в качеството на наследници на частния тъжител и да поддържат обвинението. Поради това, съдът на основание чл. 334, т. 4 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 4, т. 1 от НПК е отменил изцяло първоинстанционната присъда от 13.05.2015 г., постановена по н.ч.х.д. № 16617/2012 на СРС и е прекратил производството по в.н.ч.х.д. № 1922/2016 г. поради липса на частна тъжба.
От съдържанието на депозираната пред Върховния касационен съд жалба с вх. № 7409 на ВКС от 11.07.2016 г. от адв. П. К., защитник на подсъдимия З. А. Л., е видно, че жалбоподателят е останал недоволен от въззивното решение само в частта му, касаеща отмяната на присъдените в негова полза разноски по делото. Към ВКС се отправя искане „тъжителят, респективно неговите наследници да бъдат осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски на подсъдимия“. Така отправеното искане към Върховния касационен съд се явява недопустимо.
Съгласно чл. 346, т. 4 от НПК, по касационен ред могат да бъдат обжалвани решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Доколкото с настоящата жалба не се атакува решението на Софийски градски съд за прекратяване наказателното производство по в.н.ч.х.д. № 1922/2016 г., а се иска произнасяне на ВКС по отношение на направените в предходните съдебни инстанции разноски, то последната е недопустима. Единствената възможност за проверка по касационен ред на направените в предходни съдебни инстанции разноски е в хипотезата на чл. 346, т. 3 от НПК, която в настоящия случаи не е налице.
Предвид гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство по в.н.ч.х.д. № 1922/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
Делото, ведно жалба, да се върне на Софийски районен съд.
Копия от настоящото разпореждане да се изпратят на З. А. Л. и адв. П. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ: КАПКА КОСТОВА
КХ