Р Е Ш Е Н И Е
N 346
София, 25.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесети октомври……………………………………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря..Р. Иванова………………………….……………………………………………………. в присъствието на прокурора …………………………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………..
гр.дело N 1387/2010 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
С. С. Ч. от [населено място], [община], област Б., чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-Б., е подал касационна жалба срещу решение № 366 от 13.07.2010 година по гр.д. N 350/2010 година на Благоевградския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 405 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 997/2009г. на районен съд-Г. Д., като е уважена молба на С. Ф. Асипова със съдебен адрес [населено място], за промяна на собственото име на малолетния й син К. на Ф. /род. на 3.09.2003 г./, на основание чл.19, ал.1 ЗГР във вр. с чл.530 и сл. ГПК. Касаторът е развил съображения за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.1 ГПК.
Ответницата С. Ф. Асипова със съдебен адрес [населено място] оспорва касационната жалба с писмен отговор, приподписан от пълномощника й адв. А. К. от АК-К. и моли да не се допуска обжалване на въззивното решение, поради липсата на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Дирекция за социално подпомагане, [община] и Върховна касационна прокуратура не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение № 599 от 12. 05. 2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за липсата на мотиви в решението на въззивния съд и препращането към мотивите на първоинстанционния съд, който според касаторът е решен в противоречие с т.19 от ТР №1 от 4.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК и обуславя приложението на чл.280, ал 1, т.1 ГПК. Допуснато е касационно разглеждане и по решаващия за спора материалноправен въпрос за наличието на „важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 ЗГР, от който зависи основателността на иска. Посочени са решения № 471 от 10.05.2010 г.по гр.д. № 470/2010 г. на ВКС, III г.о., № 138 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 6115/2007 г. на II г.о., № 145 от 17.04.2009 г. по гр.д. № 4962/2007 г. на IV г.о. Междувременно е било постановено и решение по чл.290 ГПК – № 507 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, III г.о., което е обосновало извод за основателност на искането за допускане на обжалването и по двата въпроса, поради наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
В отговор на първото питане следва да се има предвид следното: Постановени са множество решения на ВКС по чл.290 ГПК, които са свързани с приложението на чл.272 ГПК. С тях е прието, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т.е. когато тя е еднаква по обем и при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в такъв случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора – така р. № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009 г. на IV г.о., р. № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/2009 г. на IV г.о., р. № 764/2010 г. по гр.д. № 1645/2009 г. на IV г.о., р. № 717 от 6.12.2010 г. по гр.д. 232/2010 г. на IV г.о. и др. С последните две решения още е пояснено, че при въззивното обжалване проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество и е необходимо съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достигне до свое собствено решение – т.19 от ТР №1 по гр.д. №1/2000 г. ОСГК.
По втория въпрос също има задължителна практика на ВКС – р. № 507 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на III г. о., р. № 200 от 14.04.2010 г. по гр.д. № 25/2009 г. на IV г.о., р. № 434 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 712/2009 г. на IV г.о. и др. В нея е посочено, че тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и 14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице.
По касационната жалба.
За да потвърди първоинстанционното решение съставът на въззивния съд е приел, че изложената в решението на РС-гр. Г. Д. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Същата не се променя и след приемането на писмените доказателства по приложеното гр.д. № 629/2003 г. на РС-гр. Г. Д., по което първоначално е променено името на детето. От събраните доказателства се установява, че независимо от промяната на името от Ф. на К. с решение № 594/8.12.2003 г. детето и околните са продължили да използват и се обръщат към него с името Ф. и понастоящем детето е известно именно с него. Поради това въззивният съд е препратил към мотивите на решението на РС-гр. Г. Д..
Решението е неправилно. С оглед отговора на първия разгледан въпрос следва да се приеме, че въззивният съд не е имал основание да приложи разпоредбата на чл.272 ГПК, тъй като неговата решаваща дейност е била различна по обхват спрямо тази на районния съд и с оглед представените и приети пред него нови писмени доказателства – гр.д. № 629/2003 г. на РС-гр. Г. Д. и социален доклад на дирекция за социално подпомагане – [населено място] от 11.06.2010 г. – последният изобщо необсъден във въззивното решение. Тези доказателства изменят фактическата обстановка по делото, защото установяват, че промяната на името на детето от Ф. на К. през 2003 г. е извършено по молба на двамата родители и при личното участие на неговата майка, сега ищца, С. Ч.. Тя е заявила в съдебно заседание, че при раждането на детето е била разделена със съпруга си и затова го е записала на името на баща си, но след месец и половина се е преместила и заживяла в семейството си. Сега желанието на двамата родители е името на детето на бъде К., а съдът е отчел това обстоятелство, като е съобразил и показанията на св. Ч. и Г. за това, че детето отговаря на името К.. Това установяване, видно от приложеното пред въззивния съд дело, е в противовес на твърдението на молителката в настоящото производство и в неговия ход, че промяната на името през 2003 г. е осъществено от ответника без нейно знание и съгласие.
На второ място, както вече се посочи, въззивният съд изобщо не е споменал в мотивите на решението си и друго важно доказателство, а именно представения пред него социален доклад на съответната социална служба в [населено място]. Той е обстоен и в него е направено заключението, че майката е спряла посещението на детето в детска градина само защото там го наричали с името К.. Самото дете е заявило, че знае и двете си имена и те му харесват, но все пак предпочита името „Ф.”, както го нарича майка му и нейните родители след развода на страните. Детето е изразило желание да посещава детската градина независимо от това, че към него ще се обръщат с името „К.”. В заключение на това е направен изводът, че водеща е позицията на майката името на детето да се промени и социалните служби са затруднени да изразят конкретно становище. Не е отчетено и поведението на майката, която препятства режима на лични контакти между детето и баща му, за което й е наложено задължително предписание съгл. чл.21, т.3 от Закона за закрила на детето.
Независимо от допуснатото процесуално нарушение делото е изяснено от фактическа страна и настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора с оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК. Установено е, че детето носи името К. по желание на двамата родители от 2003 г. След развода между страните и поради влошените лични отношения майката препятства личните контакти между бащата и детето, записва го на публични места /детска градина, личен лекар и др./ с името Ф. и всячески пречи на използването на законното му име. Това поведение е укоримо и не може да служи за повод личното име на детето да бъде променено, тъй като не представлява „важно обстоятелство” по смисъла на чл.19 ЗГР.
Съгласно чл.12, ал.1 ЗГР собственото име на всяко лице се избира от родителите му. Промяна на името може да се извърши при наличието на важни обстоятелства, каквито в случая липсват. Детето е личност и спрямо него трябва да се проявява уважение, любов и зачитане на интересите му. Основните принципи на гражданското право и обществения морал не позволяват нова промяна на името, желана само от единия родител, при установената в производството фактическа обстановка. Поради това Върховният касационен съд намира, че решението на Благовградския окръжен съд следва да се отмени, а молбата за допускане на промяна в собственото име на детето – да се отхвърли. След навършване на пълнолетие детето само може да реши кое име да предпочете и да заяви собствена воля за това – р. № 145 от 17.04.2009 г. по гр.д. № 4962/2007 г. на ВКС, IV г.о. На касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за всички съдебни инстанции в размер на 372, 50 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 366 от 13.07.2010 година по гр.д. N 350/2010 година на Благоевградския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Ф. Асипова от [населено място], [община], област Б., за допускане на промяна в собственото име на малолетното й дете К. С. Ч., ЕГН [ЕГН], на Ф. С. Ч..
ОСЪЖДА С. Ф. Асипова от [населено място], [община], област Б. ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ч. от [населено място], [община], област Б., сумата 372, 50 лева /триста седемдесет и два лева и 50 ст./, съставляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.