Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
София 29.06. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 95/2009 г.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Г. от гр. А., подадена от пълномощника й адв. М. Иванова срещу въззивно решение от 23.07.2007 г. по гр.д. № 387/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение от 5.11.2004 г. по гр. д. № 242/2004 г. на Айтоския районен съд и вместо него е постановено ново, с което исковете на Д. Д. Г. за отмяна на заповед № РД-11-152/16.03.2004 г. на кмета на Община А., с която на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “главен специалист общинска собственост” в Община А. и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ са отхвърлени. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Претендират се разноски за цялото производство.
Ответникът по касационната жалба – Община А. не е подал писмен отговор.
Върховния касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С определение № 908 от 17.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос касаещ законността на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато не е установено преди уволнението да са въведени нови образователни изисквания за заеманата от уволнения служител длъжност “главен специалист общинска собственост” в общинската администрация.
По поставеният правен въпрос съдът в настоящия състав приема за правилно даденото в решение № 446 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 1793/2005 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. разрешение, че длъжностите в администрацията, включително и общинската администрация са определени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията и Наредбата за неговото прилагане, приета с ПМС № 47 от 1.03.2004 г. Съгласно чл. 6, ал.3, т.4 и чл.8, ал.2, т. 1 от наредбата длъжностите “младши експерт” и “главен специалист” са различни. Различията между двете длъжности произтичат от нормативно определените функции за тези длъжности в наредбата, а не от функциите на същите описани в длъжностните характеристики.
При този отговор на поставения въпрос, по жалбата на Д. Г. , съдът в настоящия състав намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Д. Г. искове срещу Община А. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или служителя не отговаря на тях.становено е по делото, че ищцата е работела като “главен специалист общинска собственост”, дирекция “Общинска собственост и икономическо развитие” към отдел “Общинска собственост и регионално развитие”, съгласно щатно разписание от 1.01.2004 г., като изискването за тази длъжност е било за средно специално образование, на каквото Г. е отговаряла. От 15.03.2004 г. е в сила ново длъжностно разписание, според което отдела се нарича само “Общинска собственост” към дирекция “Общинска собственост и икономическо развитие”, а длъжностите в отдела са: “началник отдел”, “старши експерт- мениджмънт и маркетинг на общ.собственост” и “младши експерт- надзор, актуване и техническо обслужване на общ. собственост”, с изискване за последната длъжност за образователна степен бакалавър. Длъжност с наименованието на длъжността, заемана от ищцата по предходното щатно разписание няма. Съдът е приел, че не е налице реално премахване на заеманата от ищцата длъжност по предходното щатно разписание, а същата е запазена по трудови функции, но е с променено наименование, който извод се потвърждавал при сравняване на длъжностните характеристики на длъжностите “ главен специалист” и “младши експерт”. Приел е, че след като трудовата функция е запазена към нея могат да се предявяват нови образователни изисквания, и тъй ищцата не отговаря на тях прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1,т.6 КТ е законно. Изложил е съображения, че трудовото правоотношение не е трансформирано в служебно и приложеното от работодателя основание за уволнение е законно.
Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон.
От данните по делото е видно, че съгласно приетото ново длъжностно разписание на общината, в сила от 15.03.2004 г. в него не фигурира длъжност “главен специалист общинска собственост” в отдел Общинска собственост, а длъжностите са: “началник отдел”, “старши експерт- мениджмънт и маркетинг на общ.собственост” и “младши експерт- надзор, актуване и техническо обслужване на общ. собственост”, с изискване за последната длъжност образователна степен бакалавър. Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.3, т.4 и чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 47 от 1.03.2004 г. длъжностите “младши експерт” и “главен специалист” са различни. Тези различия между двете длъжности произтичат от нормативно определените функции в наредбата, а не от функциите им описани в длъжностните характеристики. Въведените изисквания за образование се отнасят за новооткритата длъжност “младши експерт- надзор, актуване и техническо обслужване на общ. собственост”, а не за закритата такава – “главен специалист общинска собственост”, която е заемала касаторката. Приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ предпоставя промяна на образователните или квалификационни изисквания за заеманата от работника или служителя длъжност. В случая в резултат на извършената промяна е премахната длъжността “главен специалист общинска собственост” по новото щатно разписание. Въведените изисквания са за друга длъжност- “младши експерт- надзор, актуване и техническо обслужване на общ. собственост”, която касаторката не е заемала. Затова не е налице приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение и неправилно е прието от въззивния съд, че уволнението е законно. Няма промяна в изискванията за заеманата от касаторката длъжност, а напротив, тази длъжност е закрита и са открити други . При съкращаване на щата основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това по чл.328 ал.1 ,т.2, предл.ІІ КТ, а не чл.328 ал.1 т.6 КТ.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора.
Съгласно изложеното по-горе за незаконност на уволнението следва да се уважат предявените искове за отмяна на заповед за уволнение № Р* от 16.03.2004 г. на кмета на Община А., издадена на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “главен специалист общинска собственост”.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ. Искът за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е основателен. По делото е установено, че полученото от ищцата трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението е 334.88 лв. От представеното копие от трудова книжка № 38 на Д. Д. Г. е установено, че за периода след прекратяване на трудово й правоотношение с ответната община не е била на работа по друго трудово правоотношение, т.е. през 6-месечния период след незаконното уволнение не е полагала труд по друго трудово правоотношение. За 6-месечния период по чл.225, ал.1 КТ- 17.03.2004 г. до 17.09.2004 г. обезщетението е в размер на сумата 2 009.28 лв. Тъй като ищцата претендира обезщетение в размер на сумата 1980 лв. в този размер заявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2009 г. до окончателно изплащане на сумата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение от 23.07.2007 г. по гр.д. № 387/2008 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Д. Г. срещу О. . искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ- за отмяна като незаконно на уволнението извършено със заповед № РД-11-152/16.03.2004 г. на кмета на Община А. по чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “главен специалист общинска собственост”, за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 1980 лв. и в частта за присъдените на ответника разноски, като вместо него в тази част Постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д. Д. Г., ЕГН: **********, от гр. А., ул. “., № 13 извършено със заповед № Р* от 16.03.2004 г. на кмета на Община А. и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Д. Г. на заеманата преди уволнението длъжност “главен специалист общинска собственост” в Община А..
ОСЪЖДА Община А. да заплати на Д. Д. Г. сумата 1980 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа, поради незаконното й уволнение за периода 17.03.2004 г. до 17.09.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2004 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община А. да заплати на Д. Д. Г. разноски в размер на 600 лв. и по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 79.20 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :