Р Е Ш Е Н И Е
№ 769
София, 30.10. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично
заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 757 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. С., П. П. М., Р. И. Н. А. , К. И. Н., Н. Т. К., В. Т. И., Л. Т. Т., Г. Т. П., О. Г. Д. и М. Г. Т. срещу въззивно решение от 26.06.2007 г. по гр.д. № 4453/2003 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответниците по жалбата М. И. Т., В. Г. Ф. и О. Т. П. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решение от 25.07.2001 г. по гр.д. № 2171/1996 г. на Софийски районен съд, с което предявените от жалбоподателите М. П. С., П. П. М., Р. И. Н. А. , К. И. Н. искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците М. И. Т. и В. Г. Ф., че са собственици по наследство на по 1/18 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място от 610 кв.м., имот пл. № 20, кв.530, м. ГГЦ, зона Г-14, гр. С., ул.”Р” № 49, застроено с масивна триетажна сграда, вътрешна двуетажна сграда и вътрешна едноетажна сграда са отхвърлени за разликата над по 1/48 ид.ч. до по 1/18 ид.ч. Оставил е без разглеждане подадената от Н. Т. К., В. Т. И., Л. Т. Т., Г. Т. П., О. Г. Д. и М. Г. Т. въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд като процесуално недопустима, тъй като жалбоподателите не са страни по делото.
Касационната жалба на Н. Т. К., В. Т. И., Л. Т. Т., Г. Т. П., О. Г. Д. и М. Г. Т. е по характера си частна жалба срещу решението на въззивния съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане въззивната им жалба.
Жалбата е неоснователна. Правилен е изводът на въззивния съд, че тези жалбоподатели не са участници в производството, т.е. не са страни по делото и подадената от тях жалба срещу решението на първоинстанционния съд е процесуално недопустима. В случая, искът не е предявен и от тях, а съдът няма задължение да ги конституира като страна наред с посочените в исковата молба, тъй като жалбоподателите не са необходими другари на надлежно конституираните страни.
По изложените съображение решението на въззивния съд в тази му част следва да се остави в сила.
Жалбоподателите М. П. С., П. П. М., Р. И. Н. А. , К. И. Н. поддържат, че неправилно въззивният съд е определил правата им на собственост върху процесния имот в обем по-малък от предявеният. Излагат съображения, че приетото от въззивния съд, че са собственици като наследници на сестрите на общия наследодател Г общо в обем на 1/3 ид.ч. не коренпондира със събраните по делото доказателства, както и че сбора на определените им идеални части е 1/4 ид.ч., а не 1/3 ид.ч., което било в противоречие с приетото за общия обем права-1/3 ид.ч.
Въззивният съд е приел, че собственик на процесния имот, одържавен по реда на ЗОЕГПНС е бил Г. И. Г. Същият е починал през 1962 г. и е оставил за наследници преживяла съпруга и сестра М. Приел е, че преживялата съпруга наследява дял в размер на 2/3 ид.ч., тъй като бракът е продължил повече от 10 години, а наследник на останалата 1/3 ид.ч. е сестра му М. Н. , като касаторите –ищци, като нейни наследници са собственици на по 1/48 ид.ч.
Правилен е изводът на въззивния съд, че преживялата съпруга съгласно чл.9, ал.2 ЗН наследява 2/3 ид.ч. от процесния имот, както и че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.9а ЗН.
Измененията на Закона за наследството от 1992 г. създават различен режим за наследяването на реституираното имущество. С ТР № 1/98 г. на ОСГК, ВКС употребеното в чл. 9а ЗН понятие „последващ съпруг“, което е ново за семейното и наследственото право, което не е легално определено и в закона не се сочи юридическият факт, по отношение на който съпругът се явява последващ се свързва с момента на одържавяване на имотите. При свързването на понятието „последващ съпруг“ с момента на одържавяването се стига до извода, че разпоредбата на чл. 9а ЗН има действие само за имоти, индивидуалната собственост на наследодателя. Разпоредбата на чл. 9а ЗН ще намери приложение при следните кумулативни предпоставки: 1. Гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. 2. Съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3. От брака да няма родени или осиновени деца. 4. Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. Предпоставките са кумулативни и само при наличието на всички може да намери приложение чл.9а ЗН. В настоящия случай е установено, че брака между Г е сключен на 30.05.1926 г., че процесния имот е закупен от Г. пред 1928 г., т.е. брака е сключен преди одържавяването на имота, и преди придобиването на собствеността върху него. След смъртта на Г. наследниците му- съпруга и сестри, респ. техните наследници наследяват по правилата на чл.9, ал.2 ЗН. При положение, че имотът, предмет на иска за собственост е бил лично имущество на общия наследодател, преживялата съпруга, която е починала след него съгласно чл.9, ал.2 ЗН наследява заедно със сестрите на наследодателя, респ. техните наследници. Преживялата съпруга наследява 2/3 ид.ч., а в обема на останалата 1/3 ид.ч. от наследството на Г. наследяват сестрите му, респ. техните наследници.
В настоящия случай касаторите –ищци са поддържали, че те са част от наследниците на сестрите на общия наследодател и че са собственици на по 1/18 ид.ч. За да остави в сила решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска за разликата над 1/48 ид.ч. до 1/18 ид.ч. за всеки един от ищците въззивният съд е приел, че те са част от наследниците на сестрата на наследодателя М правата им на собственост са в този обем. Изводът на въззивния съд, че четиримата ищци, настоящи жалбоподатели са наследници на М. Н. е неправилен. От представените по делото писмени доказателства е установено, че ищците М. П. С. и П. П. М. са наследници на М. П. С., която е едно от четирите деца на сестрата на общия наследодател М. Ищците Р. И. Н. А. и К. И. Н. са наследници на И. С. Н. , който е едно от четирите деца на сестрата на общия наследодател П. Този неправилен извод обаче не е отразил върху крайния извод на въззивния съд, че правата на ищците-касатори са в посочения от първата инстанция обем. От представените пред въззивната инстанция доказателства /свидетелства за С. кръщение/ установяващи произхода на М. И. Н. , П. И. Н. и наследодателя Г от общи родители неправилно въззивния съд е извел извод, че П. И. Н. не е сестра и съответно наследница на Г. При наличните данни по делото следва да се приеме, че общият наследодател е имал две сестри, на които касаторите-ищци са част от наследниците им. Тъй като права на собственост върху процесния имот са предявили част от наследниците на сестрите на общия наследодател, при наличните данни за наследниците му към момента на откриване на наследството през 1962 г. правилно са определени правата им в съсобствената общо на всички наследници на сестрите му 1/3 ид.част. След като само част от наследниците на сестрите на общия наследодател са предявили установителният иск за собственост – за установяване правата им в процесния имот по отношение наследниците на преживялата съпруга на наследодателя, чиито права са в обем на 2/3 ид.ч., то сборът от определените им части в имота не може да бъде 1/3 ид.част. Затова, оплакването че правата им са определени в обем по-малък от 1/3 ид.част е неоснователно.
По тези съображения решението на въззивния съд ще следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 26.06.2007 г. по гр.д. № 4453/2003 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :