О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
ГР. София, 19.06.2015 г.
Върховният касационен съд на република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.06.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2175/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Д. И. и на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №2440/14 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер от 1000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 35 000 лв. искът на Д. И. срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.198, ал.1 НК. С въззивното решение е присъдена и законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 23.11.07 г.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
Касаторът –ищец Др. И. обжалва въззивното решение в частта, с която искът му е отхвърлен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и съдилищата в цитираните и приложени решения по въпросите от предмета на спора: за определяне на неимуществените вреди след задължителна и обективна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая и за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД за конкретния случай, с оглед претърпените вреди. Според касатора присъденото обезщетение е несправедливо занижено и не съответства на установените по делото обстоятелства за настъпването и понасянето на вредите.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е приел, че срещу ищеца е повдигнато обвинение в престъпление по чл.198, ал.1 НК на 16.03.06 г. и е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е изменена на 28.03.06 г. в „домашен арест” до 26.07.06 г. Въззивният съд е отчел ограниченията от мерките за процесуална принуда и установените негативни изживявания на ищеца от наказателното преследване, което се отразило на начина му на живот. Външните проявления в здравословното и емоционално състояние на ищеца, като обвиняем, според АС, са нормална житейска реакция, съответстваща на предприетото наказателно преследване. Размерът на обезщетението е определен при отчитане на интензитета на принудата, предприета по обвинение в тежко престъпление, но и на другите обстоятелства, които са от значение за конкретните вреди, посочени и анализирани в първоинстанционното решение: продължителност на наказателното преследване – 1 г. и 8 м., непромененото отношение към ищеца от страна на близките му; другите му осъждания с две решения по чл.78а НК, вл. в сила през 2001 и 2008 г. и с влязло в сила споразумение от 24.11.05 г., с което на ищеца е определено условно наказание лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1,т.4 НК, които сочат на трайно криминогенно поведение.
Въззивното решение е съобразено с указанията на ППВС №4/68 г., т.11 и ТР №3/05 г., за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на осн. чл.52 ЗЗД. Не се установява твърдяното противоречие с приложените към изложението решения на ВКС и съдилищата – във всички тях, както и в обжалваното въззивно решение, размерът на обезщетението е определен след отчитане на конкретните обстоятелства на случая, които са различни по всяко от делата. Така напр. обезщетението с р. №374/11 г. на АС – София е определено в много по-висок размер, но за продължило много повече наказателно преследване / над 10 г./ и установени много по -тежки вреди – социална и трудова изолация, разпад на личните контакти, закриване на учредените от ищеца търговски дружества. С р. №1444/11 г. на АС София много по-високото по размер обезщетение също е определено за наказателно преследване, продължило над 9 години, със забрана за напускане на страната и при установените влошено здравословно състояние и ограничени социални контакти и професионална реализация на ищеца.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на касатора-ищец.
Касаторът – ответник по иска Прокуратура на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е присъдена от 23.11.07 г., без да е разгледано направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла давност по чл.111, б.”в” ЗЗД. Намира, че по въпроса за дължимостта на лихвата въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – т.4 от ТР №3/05 г. и цитираните две решения на ВКС, ТК – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Сочи, че вземането за мораторна лихва е погасено по давност за периода 23.11.07 – 30.08.09 г. и искането за лихва в тази част следва да се отхвърли.
Твърдяното противоречие е налице: съгласно ТР №3/05 г., т.4 началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление – чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК, сочена от касатора и служебно известна на съда – напр. р. по гр.д. №1425/14 г. на трето г.о., е прието, че погасителната давност за вземането за лихви върху обезщетението за неимуществени вреди е тригодишна по чл.111, б.”в” ЗЗД. По делото е направено своевременно възражение за изтекла давност по искането за лихви с отговора на исковата молба.
Затова, на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК следва да се допусне обжалване на въззивното решение, в частта, с която е присъдена лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, по жалбата на касатора – ответник Прокуратура на РБ и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2440/14 г. от 28.11.14 г. по жалбата на касатора – ищец Д. И..
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта по искането за законна лихва върху присъденото обезщетение, по жалбата на касатора – ответник по иска Прокуратура на РБ.
Делото да се докладва за насрочване в о.з., за разглеждане в допуснатата до обжалване част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: