Решение №262 от 7.3.2016 по гр. дело №1820/1820 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 262
София, 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 645/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка на допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №499/09.11.2015 г.,постановено по гр.д. №660/2015 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба на Р Т. А. , Д. К. А. и Т. Р. И. и тримата от [населено място] , чрез адв. Ю. Д..
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. № 1634/2015 г. на Русенския районен съд е постановено ново решение, с което на осн. чл. 135 ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на Г. А. А. от [населено място] на сключения между Р Т. А. , Д. К. А. и Т. Р. И. и тримата от [населено място] договор за дарение на недвижим имот, извършено с нотариален акт №153/15.07.1997 г., ХVІІ, дело №5711/1997 г. – апартамент „А”, находящ се в [населено място],бл. „М. Д.”, вх.”А”, ет.4, състоящ се от стая, дневна и сервизни помещения, със застроена площ от 60,96 кв.м., заедно с избено помещение №23 и 0.892% ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
Ответникът по касационната жалба Г. А. А. , чрез адв. Н С. и Ц. Т. изразява становище, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, придружена е с Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Налице са и предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване по отношение на въпроса : „От кой момент започва да тече давността за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД в хипотеза, че сделката , която се иска да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца по този иск е била предшествана от договор за прехвърляне на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане , който е развален с влязло в сила решение.”По този въпрос / уточнен от ВКС, съгласно правомощията му по т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК/ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в решение №7/26.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, 3-то г.о. С оглед на това по отношение на него е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК- разрешен е в противоречие със задължителна практика на ВКС.
С оглед на изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, В. касационен

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №499/09.11.2015 г.,постановено по гр.д. №660/2015 г. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 122,11лв.
В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса , делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар