O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 03.02.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1385 /2009 година,образувано по описа на III отд.,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4706/07.07.2009 година, заявена от П. С. Ч. и А. И. Ч., и двамата от гр. С. чрез адв. Е срещу въззивно Решение Nо 151 от 10.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 197/20079 год. на Сливенския окръжен съд В ЧАСТТА е отменено Решение Nо 1263/ 16.11.2009 година по гр.д. Nо 2591/2008 година по уважения срещу Д. П. С. и П. В. С. от гр. С. иск по чл. 31 ал.2 от ЗС за разликата по присъденото обезщетение за периода 01.06.2005 година до 1.09.2006 година над 86 лв. до 932.04 лв. и изцяло по отношение на присъденото обезщетението от 1146.42 лв. за периода от 01.09.2006 година до 26.06.2008 година и е постановено ново решение , с което претенциите за посочените суми са отхвърлени, по съображения за допуснати нарушение на материалния и процесуален закон, отменителни основания по чл. 281 т.3 ГПК.
Образувано и по касационна жалба вх. Nо 4852/ 10.07.2009 година, заявена от Д. П. С. и П. В. С., и двамата от гр. С. чрез адв. П, срещу Решение Nо 151 от 10.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 197/20079 год. на Сливенския окръжен съд В ЧАСТТА, с което е оставено в сила Решение Nо 1263/ 16.11.2009 година по гр.д. Nо 2591/2008 година по уважените искове на П. С. Ч. и А. И. Ч. срещу Д. П. С. и П. В. С. от гр. С. за сумите съответно : сумата от 932.04 лв. на основание чл. 31 ал.2 ЗС за периода от 1.06.2005 година до 1.09.2006 година за разликата над 86.566 лв. , за сумата 1146.42 лв., на основание чл. 31 ал.2 ЗС за периода от 01.09.2006 година до 26.06.2008 година, и съответните разноски по делото, по съображения за незаконосъобразност, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С касационната жалба на П. С. Ч. и А. И. Ч. , допустимостта на касационното обжалване се обосновава с тезата , че материално правният въпрос за тълкуване волята на страните по договора за продажба на недвижим имот и по въпроса за прилагане института на погасителната давност на вземане по чл. 31 ал.2 ЗС са разрешени в противоречие с практиката на ВКС като се посочват Решение Nо 451/19.01.2004 година по гр.д. Nо 162/2003 г. ВКС и Решение Nо 559 /17.05.1993 год. по гр.д. Nо 1724/1992 година на ВС, касаещи хипотези по приложното поле на чл. 20 ЗЗД , с който е възприето , че при тълкуване на договора следва да се търси действителната воля на страните, точния смисъл на уговорките ; както и Решение Nо 2254/22.09. 1972 година по гр.д Nо 1602/1972 год. ВС , с което е прието , че по исковете по чл. 31 ал.2 ЗС погасителната давността е 5- годишна и Решение Nо 721/ 28.10.1992 година по гр.д. Nо 580/1992 година на ВС, поради което е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Поддържа се , че процесуално-правният въпрос за приложното поле на новата разпоредба на чл. 124 ал.2 ГПК, с която разпоредба е дадена възможност да се заяви иск за повтарящи се парични задължения преди да е настъпила изискуемостта им, поради новостта и липсата на каквато и да е практика на съдилищата , налага произнасяне на ВКС с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото и обуславя допустимостта по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С касационната жалба на Д. П. С. и П. В. С. допустимостта на касационното обжалване се обосновава с основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК като се поддържа , материално правният въпрос за ползването на част от съсобствен имот с нематериализирани граници, който да обособяват частите на съсобствениците за ползване ,когато това ползване е под формата на право на преминаване / сервитутно право/ следва ли да се квалифицира като ползване по начин, който лишава останалите съсобственици от ползата от имота, при положение , че те/ останалите/ съсобственици също ползват тези общи части според тяхното предназначение/ без да са лишение от това ползване , нито да е ограничено по друг начин / а именно да бъде осигурен достъп до постройките, тяхна собственост, по който няма съдебна практика налага произнасянето от страна на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на практиката.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и с оглед изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационните жалби макар и подадени в срока по чл.283 ГПК,а с оглед на защитавания интерес ,както в уважената част от иска , така и в отхвърлената , същите се явяват процесуално допустими.
Като преценява поддържаните от страните основания за допустимост на касационното обжалване във връзка с доводите, релевирани в самата касационна жалба , предмета на спора , по който е постановен атакувания съдебен акт и представената съдебна практика,намира, че и по отношение на двете касационни жалби е налице релевираното основание за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Поставеният от касаторите П. С. Ч. и А. И. Ч. процесуално-правният въпрос за приложното поле на разпоредба на чл. 124 ал.2 ГПК, безспорно касае тълкуване приложението на една нова разпоредба , с която е предвидена възможност да се заяви иск за повтарящи се парични задължения преди да е настъпила изискуемостта им, поради новостта и липсата на каквато и да е практика на съдилищата необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована , тъй като това произнасяне ще бъде постигнато до еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото.
Поставените материално – правни въпроси , при посочената съдебна практика не могат да обуславят допустимост и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставеният с касационната жалба на Д. П. С. и П. В. С. материално правният въпрос за ползването на част от съсобствен имот с нематериализирани граници, който да обособяват частите на съсобствениците за ползване ,когато това ползване е под формата на право на преминаване / сервитутно право/ следва ли да се квалифицира като ползване по начин, който лишава останалите съсобственици от ползата от имота, при положение , че те/ останалите/ съсобственици също ползват тези общи части според тяхното предназначение/ без да са лишение от това ползване , нито да е ограничено по друг начин / а именно да бъде осигурен достъп до постройките, тяхна собственост, по който въпрос няма съдебна практика , също налага произнасянето от страна на ВКС с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай, ПО ВСЯКА ЕДНА от касационните жалби в размер на 40 лв. / четиридесет лева/, вносима от касатора по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4706/ 07.07.2009 година, заявена от П. С. Ч. и А. И. Ч., и двамата от гр. С. чрез адв. Е срещу въззивно Решение Nо 151 от 10.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 197/20079 год. на Сливенския окръжен съд В ЧАСТТА е отменено Решение Nо 1263/ 16.11.2009 година по гр.д. Nо 2591/2008 година по уважения срещу Д. П. С. и П. В. С. от гр. С. иск по чл. 31 ал.2 от ЗС за разликата по присъденото обезщетение за периода 01.06.2005 година до 1.09.2006 година над 86 лв. до 932.04 лв. и изцяло по отношение на присъденото обезщетението от 1146.42 лв. за периода от 01.09.2006 година до 26.06.2008 година и е постановено ново решение , с което претенциите за посочените суми са отхвърлени.
ДОПУСКА касационно обжалване вх. Nо 4852/ 10.07.2009 година, заявена от Д. П. С. и П. В. С., и двамата от гр. С. чрез адв. П, срещу Решение Nо 151 от 10.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 197/20079 год. на Сливенския окръжен съд В ЧАСТТА, с което е оставено в сила Решение Nо 1263/ 16.11.2009 година по гр.д. Nо 2591/2008 година по уважените искове на П. С. Ч. и А. И. Ч. срещу Д. П. С. и П. В. С. от гр. С. за сумите съответно : сумата от 932.04 лв. на основание чл. 31 ал.2 ЗС за периода от 1.06.2005 година до 1.09.2006 година за разликата над 86.566 лв. , за сумата 1146.42 лв., на основание чл. 31 ал.2 ЗС за периода от 01.09.2006 година до 26.06.2008 година.
УКАЗВА на касаторите – съответно П. С. Ч. и А. И. Ч. и Д. П. С. и П. В. С., че следва да се внесат ,всеки по допуснатата до обжалване касационна жалба , дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 40 /четиридесет лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касаторите ,чрез процесуалните им представители, се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :