8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
С., 30,06,2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря Наталия Такева…………………..………. и с участието на прокурора Стаменова …………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 511 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 18, ал. 1 от Закона за политическите партии.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 35601/19.ІV.2009 г. на „Обединение за толерантност, отговорност, морал и алтернативен напредък”, подадена от процесуалния му представител по пълномощие от САК, против решението на Софийския градски съд, ТК, от 7.ІV.2011 г., постановено по ф. д. № 63/2011 г., с което е била оставена без уважение писмената молба за регистриране на това обединение като политическа партия в специалния регистър по чл. 15, ал. 1 ЗПП.
Оплакванията на касатора, съсредоточени в общо пет пункта на жалбата му, са за постановяване на първоинстанционното решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на регистърния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирайки доводи, че СГС се е произнесъл по молбата за регистрация и приложенията към нея „не по тяхната законосъобразност, а по тяхната целесъобразност”, понеже никъде в мотивите на атакувания съдебен акт не се съдържали констатации за нарушаване на императивни разпоредби на специалния закон /ЗПП/ – както при учредяване на партията „О.”, така и при подготовката и представянето в съда на предвидените в чл. 15 ЗПП документи, жалбоподателят претендира отменяването на неправилния съдебен отказ за регистрацията му като политическа партия и за постановяване на решение от настоящата инстанция, с което тази регистрация да бъде допусната.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция се явява упълномощеният от председателя на партията неин зам. председател А. Й., който заявява, че поддържа жалбата срещу отказа на регистърния съд да я регистрира, като навежда довод, че партия с друго наименование, но със същия персонален субстрат и цели била вече регистрирана в Кралство Б. в края на месец май т.г. Следвало това обстоятелство да се има предвид от ВКС, тъй като след изчерпването на вътрешния процесуален ред обединението жалбоподател щяло да постави въпроса за регистрацията си по ЗПП пред съда в С. /има се предвид ЕСПЧ/.
Представителят на Върховната касационна прокуратура Стаменова възразява по основателността на оплакванията в жалбата на ПП „О.”, пледирайки за оставянето й без уважение, тъй като регистрацията й в СГС е била отказана законосъобразно – предвид опорочаване на процедурата по учредяване на това политическо формирование, а и от последното изявление на зам. председателя му в съдебното заседание пред ВКС било видно, че спрямо ръководството и преобладаващата част от членска маса не е налице условието по чл. 8 на специалния закон.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния 7-дневен срок по чл. 18, ал. 1 ЗПП и подадена от надлежна страна-молител в регистърното производство пред Софийския градски съд, касационната жалба на неполучилата регистрация политическа партия „Обединение за толерантност, отговорност, морал и алтернативен напредък” следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество този жалба е неоснователна.
1. Регистърният съд е констатирал, че от страна на обединението не е било изпълнено изискването по чл. 10, ал. 4 ЗПП образуваният инициативен комитет за регистрацията му като политическа партия да публикува „най-малко в един национален ежедневник учредителната декларация”, тъй като в действителност същата е била отпечатана единствено в бр. 228 (3370) от датата 25.ХІ.2010 г. на вестника „Конкурент” /стр. 145 от фирменото дело/, който в заставка над заглавието си сочи, че е „всекидневник за В., В. и М.”. В тази връзка се прави довод от жалбоподателя, че щом предпочетеният всекидневник се разпространява „в повече от един регион”, не можело да се твърди, че е регионален, т.е. не било нужно един всекидневник да се разпространява на цялата територия на страната или да се издава в столицата, за да се считал „за национален”.
Тъй като и без друго една от целите в устава на нерегистрираната партия-жалбоподател е „постигането на равномерно икономическо развитие на всички райони”, а сега въведеното с оплакването за неправилност на решението на СГС понятие е „регион” няма легална дефиниция, ще следва да се прибегне до разрешенията по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Закона за регионалното развитие /Обн. ДВ, бр. 50 от 2008 г./, отнасящи се до териториалната основа, върху която това развитие следва да се осъществява. Предвидено е обособяването на райони, които се разделят на нива в съответствие с изискванията на Общата класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана в Европейския съюз, без те да представляват непременно административно-териториални единици. Така интересуващият ни в случая „Северозападен район” /от ниво 2 по европейската класификация/ включва областите „В., В., М., Л. и П.”, от което положение логически следва, че няма как вестник, който дори не претендира да покрива информационните нужди на населението в пълния териториален обхват на въпросния Северозападен район, да може да се квалифицира като „национален ежедневник”. Доколкото това понятие се свързва с общоизвестни обстоятелства /по смисъла на чл. 155, предл. 1-во ГПК/, относно това кои в България понастоящем са националните ежедневници, обединението жалбоподател е могло успешно да се информира за тях на сайта www.bgmedia.bg. в раздела „Преса”. Извън горната обосновка меродавен е точният разум, който законодателят влага в понятието „национален ежедневник”, употребено в текста на чл. 10, ал. 4 ЗПП: като едно общодостъпно /публично/ средство за масово осведомяване, с обхват върху цялата държавна територия на Р. България /чл. 135, ал. 1, изр. 1-во от Конституцията/, а не само върху три от общо 28-те области /съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Р. България/ и в този смисъл обективно годно да удовлетвори императивното изискване на чл. 7 ЗПП за публичност не само към дейността, но и досежно самия процес по учредяването на политическите партии. Игнорирането на именно това повелително изискване на специалния закон лишава от състоятелност развитата в същия пункт от жалбата теза, че „публикуването на учредителната декларация има доказателствена сила по отношение автентичността на приетия от учредителите текст, а не за да става достояние на колкото се може повече хора, тъй като законодателят не се интересува от кръга на хората, до който ще достигне учр. декларация, а до нейната достоверност в производството по регистрацията на партията”. Напротив, въведеното с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПП изискване за писмена форма на тази декларация, което е ad pobationem, функционално обезпечава задължението на инициативния комитет за довеждане на нейното съдържание до знание на практически неограничен кръг лица в пределите на националната територия, така че надлежното й „обнародване” /в най-малко един национален ежедневник/ представлява инструмент в откриване на подписката за набиране на членове-учредители на новоучредената партия.
2. По втория пункт от оплакванията в жалбата:
Според обединението жалбоподател законът за политическите партии пазел мълчание „за процедурата по откриването на подписката и периодите на набирането на членската маса” и затова не следвало регистърният съд да прави констатации, че част от депозираните пред него заявления и декларации били от дати, предхождащи образуването на инициативния комитет.
Оплакването за неправилност на първоинстанционното решение в тази му част е безпредметно, тъй като по повод на тези констатации СГС изрично е приел в мотивите към атакувания отказ, че като цяло това нарушение не противоречи на изискванията на чл. 11 от ЕКПЧОС относно правото на сдружаване и възможността политическите идеи да бъдат обсъждани и да водят до обединяване на хора преди формалното учредяване и регистрация на съответното политическо формирование, в какъвто смисъл е цитираното от първостепенния съд решение по делото „Ц. с/у България” от 13.ІV.2006 г. на Европейския съд по правата на човека в С..
3. По пункт трети от жалбата /относно списъка на учредителите на партията по т. 4 на чл. 15, ал. 3 ЗПП/:
В контекста на тази разпоредба понятието „списък” е следвало да се схваща от страна на обединението жалбоподател като един писмен документ, състоящ се от съответния брой свързани помежду си страници, в който с поредни номера от 1 и не по-малко от 500 /петстотин/ да фигурират физически лица, индентифицирали се със своите три имена, единен граждански номер, постоянен адрес и саморъчно положен подпис, но така че по несъмнен начин да може се установи каква е била целта на подреждането им. Вместо това настоящият жалбоподател е депозирал в регистърния съд два класьора с дебелина 75 mm, предназначени за документи с формат на страницата А-4, като върху този под № 1 има отбелязване, че съдържал „Списък на 309 учредители” на ПП „О.” – „ведно със съответния брой заявления и декларации по чл. 11, ал. 1 ЗПП”, а върху втория класьор /под № 2/, че съдържал „Списък на 323 учредители на същата партия, отново „ведно със съответния брой заявления и декларации по чл. 11, ал. 1 ЗПП”, т.е. поддържано е твърдение, че учредителите на обединението са 632 лица – или със 132 души над законоустановения минимум. Оплакването на пълномощника на обединението жалбоподател, базирано върху личния му опит, е в смисъл, че „изготвянето на единен списък на петстотин лица по едно и също време е твърде времеемка работа” и затова пред залата за провеждане на съответния форум се поставяли множество разграфени листи, в които присъстващите да нанасят своите данни. От значение в процесния случай било, че към така изготвените „списъци” били приложени заявленията и декларациите на лицата-учредители на партията – „за да се докажат, от една страна, изискванията по чл. 12, ал. 2 ЗПП, а, от друга страна, да не се получи дублиране”.
Регистърният съд е констатирал, че в горепосочените два класьора за документи, означавани още като томове І и ІІ от приложенията към фирменото дело, се съдържат общо 27 разграфени надлъжно страници с формат А4, имащи изглед на отделни списъци, които без установените в тях зачерквания съдържали имената на общо 520 души /а не на 632-ма, както следва от етикетите върху класьорите/. Поради впечатляващата разлика от близо 20% между твърдяното от жалбоподателя пред първостепенния /регистърния/ съд и констатираният от последния брой на претендиращите да са учредители на партията физически лица, се наложи извършването на повторна, по-щателна проверка от страна на настоящия съдебен състав на ВКС. Така от общо 13-те „списъка”, находящи се в първия том, съответно на страниците с поредни номера: 1, 20, 59, 106, 153, 200, 227, 274, 321, 367, 415, 432 и 445, бе установено наличието на 228 /двеста двадесет и осем/ учредители, както следва: 9 души, 19 души, 23-ма, 23-ма, 23-ма, 13 души, 23-ма, 23-ма, 23-ма, 23-ма, 7-на, 7-на и 12. Съответно в класьора, представляващ том ІІ от приложенията към фирменото дело и съдържащ 14 „списъка”, съответно на страниците с поредни номера: 1, 26, 65, 104, 135, 174, 213, 252, 291, 330, 369, 408, 447 и 486, бе установено вписването на 262 /двеста шестдесет и двама/ учредители, както следва: 19 души, 19 души, 19 души, 15 души, 19 души, 19 души, 19 души, 19 души, 19 души, 19 души, 19 души, 19 души, 19 души и пак 19 души. Сумарно това прави 490 /четиристотин и деветдесет/ учредители, фигуриращи в 27-те отделни „списъка” в двата класьора /томове І и ІІ от приложенията към ф.д./. Изводът, който се налага, е, че и при най-благоприятното за обединението жалбоподател процедиране по отношение представените от него доказателства за учредяване на партията, чието регистриране в СГС е било отказано, не се установява да е било изпълнено дори минималното изискване за законност на учредителното събрание на ПП „О.” по чл. 12, ал. 2 ЗПП: на него да присъстват „най-малко 500 граждани” с избирателни права съгласно българското законодателство, подписали декларация по чл. 11 ЗПП.
4. По пункт четвърти от жалбата, отнасящ се до приетото от регистърния съд досежно устава на обединението:
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПП учредителното събрание на политическата партия приема неин устав с най-малко 500 учредители. При горната констатация, че липсват данни по фирменото дело на учредителното събрание на ПП „О.” да са присъствали повече от 490 учредители, то не е било законно и затова не би могло да приеме устав.
5. По пункт пети от жалбата, /в който не се споделят съжденията на регистърния съд досежно списъците по чл. 15, ал. 3, т. 7 ЗПП/:
Прието е било от регистърния съд, че липсва пълен списък на всичките членове на ПП „О.”, но предвид че са били представени „множество малки списъци”, 141 на брой, намиращи се в папки-приложения от № 3 до № 13 по делото, като последните две са били представени в откритото съдебно заседание на 30.ІІІ.2011 г., тези писмени доказателства следвало да се обсъдят, „макар и да не отговарят по форма на изискуемия от закона списък”, като в заключение е било констатирано, че по тях броят на членовете на партията възлизал на 2 886 души..
Наред с поясненото по-горе за съдържанието на понятието „списък”, което законодателят е употребил в два текста на специалния закон, съответно в точки 4 и 7 на чл. 15, ал. 3 ЗПП, имайки предвид две отделни, абсолютни по характера си предпоставки за регистрация на политическа партия в СГС, следва да се отбележи, че е ирелевантно колко точно са действителните членове на дадена партия – дали само 2 500 или с 386 души в повече, когато ръководството й не е установило в регистърното пр-во пред СГС провеждане на редовно /законно/ учредително събрание.
В заключение, единствено от гледище отговорността /по чл. 3 ГПК/, но също и на морала, афиширани като ценности на обединението жалбоподател в наименованието му, са следните служебни констатации на настоящия състав на ВКС:
В том VІ страници 394-401 вкл. представляват празни бланки от заявлението „О.. № 1, утвърден от Централния съвет на О.”, от страница 402 до 406 вкл. има само празни /непопълнени/ надлъжно разграфени листи за списъци от по 19 души, а в следващия том VІІ от тези приложения към фирменото дело страници от пор. №№ 230 до 429 /вкл./ или общо 200 страници, са липсващи.
С оглед всичко изложено касационната жалба на „Обединение за толерантност, отговорност, морал и алтернативен напредък” ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение на регистърния съд /СГС/ – да се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, ТК, от 7 април 2011 г., постановено по ф. д. № 63/2011 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 511 по описа за 2011 г.