О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
гр. София, 28.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 526/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Б. И. С. от[населено място] и на В. Г. Г. и Г. И. Г. от същия град срещу въззивно решение № 361 от 04.03.09г., постановено по гр.д.№ 462/08г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в, с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. С втората жалба двамата жалбоподатели обжалват решението само в частта, с която е допусната делба на построената в ПИ № 92 двуетажна сграда с площ от 32 кв.м.
С посоченото решение въззивният съд е отменил изцяло решение № 131 от 29.10.07 г., постановено по гр.д.№ 3747/05г. на Пловдивския районен съд, ХІІІ с-в, и вместо него е допуснал да се извърши съдебна делба на поземлени имоти №№ 89, 90, 91, 92, 93 и 94 по кад.план на[населено място], кв.”М.- І етап” с обща площ от 3 238 кв.м., заедно с построената в ПИ № 94 масивна сграда с площ от 56 кв.м. и заедно с построените в ПИ № 92 двуетажна масивна сграда с площ от 32 кв.м., масивен гараж и други постройки между И. И. К. с квота 562,5/2750 ид.части, В. И. Б. с квота 333,3333/2750 ид.части, Н. Д. Б. с квота 83,33335/2750 ид.части, С. Ж. Д. с квота 114,58335/2750 ид.части, Ж. К. Д. с квота 31,25/2750 ид.части, Г. И. Г. с квота 500/2750 ид.части, И. К. Г. с квота 562,5/2750 ид.части, И. К. Г. и Д. Т. Г. с квота 187,5/2750 ид.части в режим на СИО и В. Г. Г. с квота 375/2750 ид.части. Със същото решение е допусната делба и на построена в ПИ № 92 двуетажна масивна сграда с площ от 45 кв.м. между И. И. К. с квота 2/24 ид.части, И. К. Г. с квота 2/24 ид.части, С. Ж. Д. с квота 1/24 ид.част, Ж. К. Д. с квота 1/24 ид.част, В. Г. Г. с квота 12/24 ид.части и И. К. Г. и Д. Т. Г. с квота 6/24 ид.части в режим на СИО, като Б. И. С. е изключена от делбата на посочените имоти.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че лицето И. П. Г. /Д./ е бил собственик на имот пл.№ 8 по кад. план на[населено място] от 1952г. с площ от 2 750 кв.м./бивша нива в м.”С. т.”/, от който имот по сега действащия план от 2000 г. са образувани процесните шест поземлени имота (общите им граници съвпадат независимо от разликата в площта по нот.акт и по плана). Същият е починал през 1970 г. и е оставил за свои наследници по закон децата си Б. С., В. Б., Г. Г., К. Г., починал през 1985г. и преживялата си съпруга Е. Г., починала през 1994г. Приживе И. Г. е продал на всеки от четиримата си низходящи по 500/2750 ид.части от имота, които жалбоподателката Б. С. е дарила на дъщеря си И. С.. През 1977г. е извършена делба на останалите в наследство от И. Г. имоти между неговите наследници като Г. Г. е получил в дял ? ид.част от дворно място от 750 кв.м. (имот пл. № 8) и ? ид.част от построената в източната му част двуетажна масивна жилищна сграда от 48 кв.м. С нот.акт № 47/93г. Е. Г. е продала на внука си И. Г. по време на брака му[населено място] ? ид.част от дворното място от 750 кв.м. заедно с ? ид.част от жилищната сграда с площ от 48 кв.м., а останалата ? ид.част от 750/2750 ид.части от дворното място е завещала по равно на И. С. и Р. Д., като наследници на последната са част от съделителите, между които е допусната делбата. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че жалбопадателката Б. С. понастоящем не притежава права върху процесните имоти и е изключил същата от делбата им. По отношение на допуснатата до делба сграда в ПИ № 92 с площ от 32 кв.м. е прието, че същата по приращение принадлежи на собствениците на мястото при посочените права.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на Б. С. се сочи, че обжалваното решение противоречи на постоянната практика на ВКС, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен противоречиво от ВКС, като и че обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че тази жалба не следва да се допуска до разглеждане поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателката не е посочила конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с представената от нея незадължителна съдебна практиката, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота следва да се отбележи, че противоречие между обжалваното и представените от касаторката решения на ВС, респ. ВКС не съществува, тъй като с тях са разгледани различни от настоящата хипотези.
Независимо от обстоятелството, че и в жалбата на В. Г. Г. и Г. И. Г., респ. в изложението към нея не е посочен конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед направените в жалбата оплаквания и съществуващата в случая вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо в частта му, с която е допусната делба на построената в ПИ № 92 двуетажна масивна сграда с площ от 32 кв.м. същото следва да бъде допуснато до касационен контрол в тези част съгласно дадените в ТР 1/09г., т.1, изр. последно на ОСГТК задължителни разяснения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 361 от 04.03.09г., постановено по гр.д.№ 462/08г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба на построената в ПИ № 92 по кад. план на кв.”М.- І етап”,[населено място] двуетажна масивна сграда с площ от 32 кв.м. по жалбата на В. Г. Г. и Г. И. Г..
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 361 от 04.03.09г., постановено по гр.д.№ 462/08г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в, в останалата му част, респ. по жалбата на Б. И. С..
О с т а в я касационната жалба на В. Г. Г. и Г. И. Г. без движение.
У к а з в а на касаторите в седемдневен срок от съобщението да внесат по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представят вносния документ, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: