О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
гр. София, 15.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 739 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 11.04.2011 год. по гр. д. № 932/2010 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 28.05.2010 год. по гр. д. № 148/2008 год. на Разложкия районен съд в частта му, с която делбеният имот е поставен в дял на съделителя М. А. К., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, отменил го е в частите по уравнението дела на другата съделителка с пари относно размера на сумата и по иска й за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползуване на делбения имот за периода от 13.11.2006 год. до 22.06.2009 год. и по отношение на държавните такси и вместо това е постановил уравнението на дела на П. А. Г. в пари със сума в размер на 57 156 лв., отхвърлил е иска на тази съделителка против М. К. за заплащане на сумата 3 701.87 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползуване на делбения имот за периода от 13.11.2006 год. до 22.06.2009 год. и е постановил всеки от съделителите да заплати държавна такса в размер на по 2 286.24 лв.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от П. Г., чрез пълномощника й адвокат К. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което делбеният имот се изнесе на публична продан и се уважи предявения от касаторката иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Формулираният материалноправен въпрос, касаещ начина на извършване на съдебната делба чрез поставяне на делбения имот в дял на един от съделителите, при липса на установяване от негова страна наличието на предпоставките за това, е решен според касаторката в противоречие с т. 9 от ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика, обективирана в посочените и приложени съдебни решения по отделни спорове.
Поставен е и въпрос по приложението на института на погасителната давност, произнасянето на въззивния съд по който счита да е в противоречие на решението по гр. д. № 204/2005 год. на ВКС, І г. о. и другите приложени такива.
Съделителят М. К., чрез адв. Ем. Я., поддържа становище за липса на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, респективно счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да извърши делбата на имота чрез поставянето му в дял на един от съделителите, по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на закона: делбеният имот е жилище и е неподеляем, съделителят К. е живял в него при откриване на наследството на баща му и не притежава друго жилище, като разпореждането от него с имот през 1999 год. не е пречка за възлагането, още повече, че не е заявена претенция за възлагане от другата съделителка. Относно паричното уравнение на нейния дял съдът е кредитирал заключението на експертизата, приета във въззивното производство и постановил размера му, определен от нея на сумата 57 156 лв.
Въпросът за предпоставките за поставянето в дял на един от съделителите като способ на извършване на делбата на наследствен имот е обусловил правните изводи на съда, като произнасянето по него е в противоречие с практиката, в т. ч. и задължителна – ТР № 1/2004 год. по отношение характера на съсобствеността върху имота и доказателствената тежест за установяване на наличието им. Поради това и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По вторият поставен в изложението въпрос, касаещ произнасянето на въззивния съд за погасяване по давност на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуването на имота и за спорния период от 13.11.2006 год. до датата на разпределението на ползуването на имота, произнасянето е в противоречие с представеното решение № 504 по гр. д. № 204/2005 год. на І г. о. на ВКС. В него е прието, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащане на обезщетението, като изложените съображения във въззивното решение касаят погасяването по давност на цялото вземане, вкл. и за период извън срока на петгодишната давност, поставящо като въпрос този за характера на вземането за обезщетение. С оглед на това и касационното обжалване следва да се допусне при наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 125 от 11.04.2011 год. по гр. д. № 932/2010 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, по подадената от П. А. Г., чрез адв. К. Г. касационна жалба против него.
Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 217.16 лв. /хиляда двеста и седемнадесет лева и 16 ст./ в едноседмичен срок от съобщението, както и да представи вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: