О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 08.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1176 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Д. Л. С. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Ив. П., обжалва в срок въззивното решение от 8.06.2011 год. по гр. д. № 647/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 2.12.2010 год. по гр. д. № 3498/2007 год. на Варненския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касаторката против М. Х. О., Х. З. Д., Ж. Р. Д., В. З. В., П. С. П., С. П. П., Г. И. Л., И. Г. И., К. Д. К., Е. И. К., С. Г. Д. Б. М. П. и А. Н. П. иск за делба на описаните в решението недвижими имоти, представляващи апартаменти № № 3, 4, 5, 6, 7, 8 и ателие № 9.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск за съдебна делба бъде уважен.
В приложеното изложение, в изпълнение на указанията на въззивния съд, касаторката поставя като материалноправни въпроси от значение за изхода на делото такива относно възможността „да се прекъсне законоустановения срок на правото на строеж върху чужда земя и може ли това да стане в други случаи извън посочените изрично в чл. 116 ЗЗД”. Поддържа, че решаването на тези въпроси е противоречиво в представените решения от практиката на ВКС, обосновавайки наличието на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Ответниците С. П. и П. П., чрез адв. К. С., оспорват наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, тъй като изведените правни въпроси са неотносими към предмета на делото. В представения писмен отговор се поддържат и доводи за неоснователност на касационната жалба, с искане за заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Идентични становища са изразени и от ответниците Б. и А. П., чрез особения им представител адв. Зл. Л., от С. Д., чрез адв. Ел. Т., М. О. и Е. К. чрез адв. Пл. Ж., И. И. и Г. Л., чрез адв. В. П. в представените писмени отговори по реда на чл. 287 ГПК. Последните двама претендират направените разноски, съгласно представения списък.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба на процесните имоти, въззивният съд е приел, че ищцата, макар и да се легитимира като собственик на 24/240 ид. ч. от дворното място на основание постановлението за възлагане от 26.04.2002 год. на съдебния изпълнител, не е собственик в същия обем на посочените обекти в изградената в това дворно място сграда, по приращение, на основание чл. 92 ЗС, тъй като е налице учредено право на строеж, което е реализирано. Съдът намерил за неоснователен довода на ищцата за погасяване правото на строеж в полза на собствениците на земята, съгласно чл. 67 ЗС, тъй като погасителната давност започва да тече от възникването на фактическата възможност за реализиране на правото на строеж, а не от учредяването му. Съсобствениците на дворното място взаимно са си учредили право на строеж за построяване на конкретен обект от бъдещата жилищна сграда със заявление от 5.05.2000 год., с нотариална заверка на подписите и вписано в службата по вписванията, но фактическото строителство е започнало с издаване на разрешението за строеж от 23.06.2004 год., поради което и от този момент е започнал да тече срока на погасителната давност. Реализирането му е осъществено преди изтичането му, поради което и ищцата не може да се легитимира като собственик на построеното в обема на притежаваните от нея права върху дворното място, на основание приращение, тъй като то е изключено от учреденото преди това и реализирано право на строеж, което е самостоятелно право от правото на собственост върху земята.
Следователно, обуславящият извода за липса на съсобственост между страните върху спорните обекти в построената сграда въпрос е за началният момент, от който започва да тече погасителната давност по чл. 67 ЗС в полза на собствениците на земята.
Касаторката формулира други въпроси – за възможността да се прекъсне погасителната давност по чл. 67 ЗС, вкл. и на други основания, извън посочените изрично в чл. 116 ЗЗД, като представя съдебно решение по гр. д. № 1362/2008 год. на ВКС, първо г. о., в което е прието, че давността за погасяване на правото на строеж върху чужда земя се прекъсва само в изрично предвидените в чл. 116 ЗЗД случаи.
Въззивният съд не е приел различно становище в обжалваното решение по тези въпроси, тъй като не е обосновал изводите си със съображения за прекъсване на давностния срок. Видно от мотивите му същият е приел, че началният момент на давността за погасяване на правото на строеж е от възникване на фактическата възможност за реализиране на строежа, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и фактически достъп до имота. Ищцата е придобила права върху дворното място след учредяване правото на строеж за сградата, което изключва принципа на приращението и същата не може да се легитимира за собственик на идеална част от построеното въз основа на реализираното право на строеж, трансформирало се в право на собственост върху конкретен обект. Поради това и не може да се обоснове наличие на противоречиво произнасяне по обуславящ изхода на делото правен въпрос, тъй като такова липсва в обжалваното решение по изведените в изложението правни въпроси, поради което и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Както е разяснено в т. 3 на ТР № 1/2009 год. приложното поле на това основание за допускане на касационното обжалване обхваща противоречие между разрешението на обуславящия изхода на делото правен въпрос с даденото такова в друго влязло в сила решение, поради което и при липса на такова произнасяне това основание не е налице.
С оглед този изход на делото касаторката следва да понесе направените в настоящето производство разноски на заявилите претенции за заплащането им ответници.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 8.06.2011 год по гр. д. № 647/2011 год. на Варненския окръжен съд по подадената от Д. Л. С. от [населено място], чрез адвокат Ив. П., касационна жалба против него.
Осъжда Д. Л. С. да заплати на С. П. П. и П. С. П. направените в настоящето производство разноски в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ и на И. Г. И. и Г. И. Л. – 340 лв. /триста и четиридесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: