2
определение по гр.д.№ 438 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .1043
гр.София, 19.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 438 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е. 3” ООД-гр.Казанлък срещу решение № 464 от 23.12.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, Втори граждански състав, постановено по в.гр.д.№ 447 от 2009 г., с което е отменено решение № 210 от 26.03.2009 г. по гр.д.№ 1725 от 2007 г. на Казанлъшкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от „Е. 3” ООД срещу Ц. И. П. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на П. да премахне метален павилион № 1, поставен върху тротоара на ул.”Йордан С.” в гр.Казанлък, на западната регулационна граница на УПИ I- за ЖС и КОО кв.215, до западната фасада на обект «Кафе», представляващ обособена част от подблоково пространство на жилищната сграда, построена в УПИ I- за ЖС и КОО в кв.215, кад.район 504 на бул.”Княз Ал.Батеберг” № 3 по плана на гр.Казанлък.
В касационната жалба се твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1984 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 73 от 23.06.1986 г. по гр.д.№ 38 от 1986 г. на ОСГК на ВС и решение № 1245 от 04.07.1994 г. по гр.д.№ 2149 от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о. Освен това, обжалваното решение противоречало на влезлите в сила решение № 142 от 30.04.2009 г. по в.гр.д.№ 123 от 2009 г. на Старозагорския окръжен съд и решение № 327 от 28.10.2009 г. по гр.д.№ 417 от 2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановени по идентичен казус /за други павилиони, разположени на същото място/.
Ответникът Ц. И. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника Ц. П. да премахне процесния павилион, въззивният съд е приел, че павилионът отговарял на всички законови норми за строителство по време на изграждането му, поради което следва да се счита за законно изграден. Ответникът не можел да носи последиците от неправомерните действия на Общината- затова, че след влизане в сила на Плана за регулация и застрояване в кв.215 на гр.Казанлък, павилионът останал извън УПИ I-за ЖЗ и КОО. Издаденото от Общината разрешение за строеж на ищцовото дружество „Е. 3” ООД /за подобряване на западната фасада на сградата и пространството около нея/ като административен акт пораждало правни последици само за лицата, до които се отнасяло, и не можело да засегне правата на ответника, които същите компететни органи са учредили законно в един по-ранен момент. Поради това реализирането на разрешението за строеж на ищеца не можело да стане в ущърб на ответника. Обобщено е прието, че държането на павилиона на посоченото място не представлява неоснователно действие от страна на ответника, поради което искът по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне този павилион е отхвърлен.
Обратно, във влезлите в сила решение № 142 от 30.04.2009 г. по гр.д.№ 123 от 2009 г. и решение № 327 от 28.10.2009 г. по гр.д.№ 417 от 2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановени по идентични правни спорове /по искове с правно основание чл.109 от ЗС, предявени от същия ищец за премахване на други намиращи се на същото място павилиони/ е прието, че след отмяната на чл.120 от З. /отм./ процесните павилиони нямат предвиден траен устройствен статут по действащия ПУП и съгласно пар.50 от ПЗР на З. /отм./ и пар.17, ал.2 от ПЗР на ЗУТ- теренът, върху който са поставени, представлявал тротоар- част от уличната регулация и е със статут на публична общинска собственост, като върху този тротоар по ЗП не е отредено строително петно, не е предвидено застрояване, изграждане и съществуване както на процесните павилиони, така и на други строежи. Поради това е прието, че процесните павилиони са незаконно изградени, пречат на ищеца „Е. 3” ООД да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота, с оглед на което исковете по чл.109 от ЗС за тяхното премахване са уважени.
Тоест, в обжалваното решение и в горепосочените две решения на Старозагорския окръжен съд е налице противоречиво разрешаване на следните правни въпроси: 1. Какво е значението на вещноправния и градоустройствен статут на постройката, чието премахване се иска с предявения иск по чл.109 от ЗС, за основателността на този иск и 2. Както е значението на издадените от административните органи разрешения за построяване и преустройство на сграда за правата на трети лица, когато построеното засяга и накърнява права на трети лица, които не са титуляри на издадените административни актове. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на „Е. 3” ООД- гр.Казанлък срещу решение № 464 от 23.12.2009 г. на Старозагорския окръжен съд,Втори гражд.състав по в.гр.д.№ 447 от 2009 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея гражданско дело пред ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва за насрочване или евентуално за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.