2
определение по гр.д.№ 806 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
[населено място], 27.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 806 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. В. срещу решение от 02.03.2010 г. по гр.д.№ 490 от 2003 г.на Софийския градски съд, II „Г” състав, с което е оставено в сила решение 01.04.1999 г. по гр.д.№ 8509 от 1998 г. на Софийския районен съд, 46 състав за отхвърляне на предявения от К. И. В., П. И. В. и Д. И. В. против Д. Р. Р. и И. Н. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху нива с площ от 4,5 дка, а по скица 5,038 дка, представляваща имот пл.№ 2136, к.л.735 по кадастралния план на София, , в.з. „С.-Д.”, м.”Габеро”от 1950 г., понастоящем в регулация при съседи: К. Г., В. Сатянов, Р. Г. и К. С..
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо и неправилно- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по въпроса дали при липса на скица към решението на Общинската служба „З. /преди П. комисия/ за възстановяване на собственост върху земеделска земя, която се намира в регулация, която е индивидуализирана в решението по белезите й в регулационния план и за която е издадено удостоверение по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността е завършена. Освен това, касаторът счита, че решението противоречи на трайната съдебна практика по въпроса за недопустимостта на установителен или осъдителен иск за собственост върху земеделска земя, административното производство по възстановяването на която все още не е завършена. Посочени са решение на ВКС, в които е прието, че в тези случаи искът е недопустим, поради което производството по такъв иск следва да бъде прекратено, а ако е било постановено решение от първоинстанционния или от въззивния съд, то това решение следва да бъде обезсилено от по-горестоящата съдебна инстанция.
Ответницата по жалбата Д. Р. Р. оспорва жалбата.
И. Н. К., П. И. В. и Д. И. В. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения ревандикационен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на претендирания от тях земеделски имот, тъй като административното производство по възстановяване на собствеността върху този имот все още не е приключило- към решението на ПК не била издадена скица, която се изисква съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ.
С оглед тези мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска поставеният от касатора правен въпрос /дали при липса на скица към решението на Общинската служба „З. /преди П. комисия/ за възстановяване на собственост върху земеделска земя, която се намира в регулация, която е индивидуализирана в решението по белезите й в регулационния план и за която е издадено удостоверение по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността е завършена/ е от значение за изхода на делото. По този въпрос има постановена задължителна практика на ВКС /решения по чл.290 от ГПК/, например решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., на която обжалваното решение противоречи. Поради това касационното обжалване на решението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а не на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на К. И. В. срещу решение от 02.03.2010 г. по гр.д.№ 490 от 2003 г.на Софийския градски съд, II „Г” състав.
ДАВА едноседмичен срок на К. И. В. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 0,5 % от данъчната оценка на парцел I.-388 по регулационния план на м.”в.з.С.-Д.”, за което по необходимост на касатора да се издаде съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка на парцела за 2011 г., а при непредставяне на такова удостоверение- да внесе държавна такса в размер на 2 192,40 лв., определена по удостоверението за данъчна оценка 17-01-00/1424 от 05.10.1998 г.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне в срок на горепосочената такса, касационната жалба ще бъде върната, а делото- прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или евентуално за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.