О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
С., 25.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.11.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1117/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№9544/26.04.2011г.,подадена от Х. П. С. и Ф. Х. С./Т./,депозирана чрез пълномощника им адвокат С. К.,допълнена с касационна жалба вх.№9574/26.04.2011г.,депозирана чрез пълномощника им адвокат А. Б., против решение №370/14.03.2011г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение,девети състав,постановено по гр.д.№410/2003г. по описа на същия съд,в частта му,с която са уважени,предявените от Д. Г. К./починала в процеса на производството по делото и заместена от правоприемника си П. В. К./ и Н.- А. Г. Д. обективно съединени искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/.
Постъпила е и касационна жалба с вх.№10229/03.05.2011г. ,подадена от П. В. К. от [населено място] срещу горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е оставено в сила решение №115 на Пловдивски районен съд,Х гр.състав,по гр.д.№3204//2001г. по описа на същия съд в частта на последното,с която се отхвърлят исковете с правно основание член 26 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на сделките,обективирани с нотариален акт №46,том18,дело №5836/1996г.,нотариален акт №101,том 36,дело №9279/1997г.,нотариален акт №66,том 39,нот.дело №122233/1996г.,нотариален акт №67,том 39,нот.дело №12234/1996г.,нотариален акт №68,том 39,нот.дело №12235 /1996г.
По касационна жалба с вх.№9544/2011г.,подадена от Х. П. С. и Ф. Х. С./Т./:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част,депозирано след дадените от въззивния съд указания,касаторите заявяват/цитирам/:
„Основният иск по делото е решен в противоречие с практиката на ВСРБ и ВКС,а това е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,касационни основания по член 280 ал.1 т.1 ,2 и 3 ГПК във връзка с което сме приложили 7 бр.съдебни решения,в т.ч. Постановление и Определение:
По същество на настоящата жалба считаме,че атакуваното въззивно решение в частта,с която е отменено първостепенното решение и уважен иска на първата ищца П. В. К. от [населено място] е неправилно поради нарушение на материалния закон и като такова е абсолютно незаконосъобразно и необосновано поради което следва да бъде отнемено изцяло и оставено в сила първоинстанционното решение.”,след което подробно се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК и в подкрепа на тези оплаквания се цитира съдебна практика.
В писмения си отговор ,наречен възражение,подаден от ответницата по жалбата П. В. К.,се твърди,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част и моли същото да не се допуска.
Видно от съдържанието на изложението на касаторите по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,в същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно възприетото в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г.по тълк.д.№.1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.1 от същото,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по същото,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос и ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване ,без да се обсъждат допълните основания за това.В изложението на касаторите се навеждат само касационни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение,по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които оплаквания се цитира съдебна практика,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 от ГПК.
Видно от мотивите на въззивния съд,същият е разгледал и се е произнесъл по подадената въззивна жалба на Д. Т. К./първоначалната ищца/-починала в процеса на въззивното производство и заместена от законната си наследница П. В. К..От втория ищец Н.-А. Г. Д. е била подадена, чрез изричния му пълномощник адвокат П. М., въззивна жалба с вх.№7299/10.11.2002г. срещу първоинстанцонното решение,с което съдът е отхвърлил изцяло заявената от него претенция,като в хода на въззивно производство е била депозирана молба от 16.10.2003г./лист 311 от делото/ от пълномощника на Д.-адвокат М.,с която заявява,че не поддържа и оттегля изцяло подадената въззивна жалба и моли производството да бъде прекратено по отношение на него.С определение на въззивния съд от 25.10.2004г./лист 311 от делото/ по тази молба,въззивният съд ,на основание член 203 ал.1 от ГПК/отм/ е прекратил производството по делото по отношение на въззивна жалба подадена от Н.-А. Г. Д. чрез адв.П. М.,което като необжалвано е влязло в законна сила.Следователно,постановеното решение на първоинстанционния съд е влязло в законна сила по отношение на тази въззиваема страна,а именно първоначалния ищец Д..Въпреки това,въззивният съд,видно от постановения диспозитив,като е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която се отхвърлят предявените искове от Д. К. и Н. А. Г. Д., с правно основание член 97 ал.1 от ГПК /отм/ срещу посочените ответници-двадесет и две физически лиза и Община [населено място],е постановил-признава за установено по отношение на ответниците,че Н. Д. е собственик на посочените в решението идеални части от описаните имоти,след като за последния решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила,поради оттеглянето на въззивната му жалба и прекратяване на производството по делото.Правен въпрос в тази връзка не е поставен от касаторите,само се навеждат касационни оплаквания за недопустимост на решението в тази му част,но с оглед приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,не се допуска касационно обжалване по правен въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд,различен от посочения от самия касатор,освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.В разглеждания случай обжалването следва да се допусне с оглед евентуалната му недопустимост в тази му част,предвид произнасянето на въззивния съд при липса на въззивна жалба и влязло в сила решение на първоинстанционния съд по отношение на Н.-А. Г. Д.,поради оттеглена въззивна жалба и постановено прекратяване на производството по делото,и то само по отношение на обжалвалите ответници,настоящи касатори Х. С. и Ф. С..За останалите страни-ответници по иска,като необжалвали, въззивното решение е влязло в законна сила.
По отношение на останалата обжалвана част,касационният съд счита,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По касационна жалба с вх.№10299/3.05.2011г. на П. В. К.:
Подадената касационна жалба е била оставена без движение и с разпореждане №3358 от 03.05.2011г. на въззивния съд по делото са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности ,в това число и представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280 ал.1 от ГПК.
Със заявление вх.№11205 от 16.05. подадено от П. К. ,в изпълнение на тези указания,е приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от същата дата,приподписано от процесуалния й представител-адвокат Л.,наречено”мотиви”,в което се твърди/цитирам/:
„Не съм доволна от решението на ПОС и в законния срок го обжалвам.
Следва да бъда аргументирани въпросите,които са от значение за настоящия казус,съобразно разпоредбите,а именно:
Член 280/1//обявена за противоконституционна от КС на РБ в частта относно думата „съществен” ДВ бр.47/2009г./
На касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения,в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е :
1.решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд
2.решаван противоречиво от съдилищата
3.от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Налице са основанията на член 281 т.3 ГПК решението е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.”,след което се цитира съдържанието на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,излагат се оплаквания и аргументи по съществото на спора,като в подкрепа на тези касационни оплаквания се цитира изцяло в самото изложение съдебна практика на ВКС и решение на КС на РБ.
Ответниците по касационна жалба Х. С. и Ф. С.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му обжалвана част и молят същото да не се допуска.
Видно от съдържанието на изложението на касатора по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,наречено”мотиви”,в същото не е формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил правните изводи на съда,а същото съдържа само касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.1 от ГПК,поради което както вече бе посочена във връзка с възпритето в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №370/14.03.2011г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№410/2003г. по описа на същия съд,в частта му ,с която е уважен предявения иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ от Н.-А. Г. Д. по отношение ответниците по иска Х. П. С. и Ф. Х. С..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба на Х. П. С. и Ф. Х. С.,като им указва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева и представят документ за внасянето й по делото,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: