Решение №1082 от 1.12.2010 по нак. дело №944/944 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1082

София, 01.12.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Г. Г.

като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№637 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № V-7 от 18.02.2010г. по гр.д.№103/09г. на Б. окръжен съд е отменено решение №1624/15.12.08г. по гр.д.№2627/07г. на Б. районен съд и е допусната съдебна делба на пет мазета в сутеренния етаж и на шест складови помещения в таванския етаж на двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр.Б., ул.”Об.” №39, между съсобственици и при квоти, както следва: общо 57% за собствениците на апартаментите от първия етаж на сградата /11,28% за С. Е.; 30,48% в СИО за С. Е. и В. Е. и по 7,62% за Д. и Р. Е.и/ и 43% за собственицата на втория етаж Ант. З..
Въззивният съд е приел, че сградата е строена като еднофамилна, одържавена е, след което жилищните етажи са продадени от държавата. Апартаментът, находящ се на втория жилищен етаж, с площ от 128,10 кв.м., е бил продаден с договор от 07.10.68г. на праводателите на ответницата А. З., заедно с избено помещение от 9,16 кв.м. – северно изложение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Апартаментът с площ от 107,25 кв.м. на първия етаж е бил продаден с договор от 12.12.74г. на праводателите на ищците, заедно с избено помещение от 26 куб.м. северно изложение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а впоследствие ? ид.част от този апартамент е прехвърлена на ищеца С. Е. срещу задължение за издръжка и гледане. Другият апартамент на първия етаж, с площ от 28,22 кв.м., е бил продаден от държавата с договор от 31.08.78г. на ищеца С. Е., на брат му Г. Е. и на тяхната майка П. Е., заедно с идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж. С оглед настъпилите наследствени правоприемства и на прехвърлителната сделка по договора за издръжка и гледане са определени квотите на съсобственост на ищците в притежаваните от тях обекти на първия етаж от сградата, при отчитане и на обстоятелството, че ? ид.част от по-големия апартамент е придобита в СИО от С. и В. Е.и.
Съдът е отчел обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр.д.№3345/92г. на Б. районен съд е признато за установено по отношение на община Б., че праводателката на ответницата А. З. е собственик на 31,89/74,13 ид.части от избените помещения и 45,60/105,99 ид.части от таванските помещения в сградата. С влязло в сила решение по гр.д.№175/96г. на Б. районен съд е признато за установено по отношение на община Б., че С. Е., В. Е. и П. Е. са собственици общо на 42,24/74,13 ид.ч. от избените помещения и на 60,39/105,99 ид.ч. от таванските помещения в сградата. Впоследствие П. Е. е продала на С. Е. своята ид.част от избените и от таванските помещения.
Прието е за установено и това, че макар апартаментите на първия и на втория етаж от сградата да са продадени с принадлежащи избени помещения, такива не са съществували към момента на продажбите, избените и таванските помещения са обособени впоследствие, както е прието и в решенията по делата, които са водени срещу община Б..
При тези данни от правна страна е прието, че избеният и таванският етаж не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, а са принадлежност към жилищните етажи. При продажбата на апартаментите в двата етажа държавата е прехвърлила идеални части от избения и от таванския етаж, а не реални части от тях. Прието е, че делбата на обектите в избения и в таванския етаж е допустима, тъй като с изграждането им таванът и избата са загубили характера си на общи части по предназначение, а отделните помещения могат да бъдат придадени посредством делбата като принадлежност към отделните етажи в сградата. При определяне на квотите на съсобственост делбеният съд се е съобразил с квотите, определени с влезлите в сила решения по ревандикационните искове срещу общината, както и с правата на ищците върху отделните обекти в първия етаж на сградата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата А. З.. Тя счита, че делбата на помещенията в избения и в таванския етаж на процесната сграда е недопустима, тъй като те не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Освен това счита, че тези помещения не могат да се делят, тъй като имат характер на общи части по предназначение, които следва да обслужват собствениците и на двата жилищни етажа и че промяната в предназначението се извършва със съгласие на всички етажни собственици, каквото в случая няма. Не било съобразено, че нейната праводателка закупила заедно с апартамента и обособено избено помещение, което било вън от съсобствеността, не били съобразени и мотивите в двете решения по делата срещу община Б., че прегражденията в избения и таванския етаж са незаконни. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса дали е допустима делба на несамостоятелно помещение в сграда-етажна собственост, въззивното решение противоречи на решение №313 от 05.04.2000г. по гр.д.№793/97г. на ВКС, І ГО, а по въпроса дали е допустима делба на общи части на сградата решението противоречи на ТР №34/15.08.83г. по гр.д.№11/83г. на ОСГК на ВС и решение №1700 от 14.12.2000г. по гр.д.№733/2002г. на ВКС, ІV ГО.
Ответниците в производството В. Е., Д. Е. и Р. Е. оспорват жалбата. Считат, че не е налице основание за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По принцип несамостоятелни обекти на правото на собственост, каквито са помещенията в мазетата и таваните не могат да бъдат предмет на делба, тъй като те са принадлежност и следват главната вещ – чл.98 от ЗС. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателите решение №313 от 05.04.2000г. по гр.д.№793/97г. на ВКС, І ГО, с което е прието, че е недопустима делба на отделна стая, принадлежност към магазинно помещение. Настоящият случай обаче е друг. Процесните избени и тавански помещения се намират в сграда-етажна собственост. При закупуване на апартаментите в сградата от праводателите на страните по делото избените и таванските помещения не са били обособени, избеният и таванският етаж са били общи части по предназначение, а след обособяването на отделните помещения, върху тях е възникнала съсобственост, която няма пречка да бъде прекратена чрез делба между отделните етажни собственици, като по този начин отделните помещения ще станат принадлежност към отделните жилищни обекти в сградата. В този смисъл е например решение №543/27.07.2010г. по гр.д.№787/09г. на ВКС, І ГО; решение №673 от 01.11.96г. по гр.д.№635/96г. на ВС, І ГО и др. Ето защо по поставения от жалбоподателката въпрос дали е допустима делба на несамостоятелни обекти няма противоречива съдебна практика – посоченото от жалбоподателката решение на ВКС касае хипотеза, различна от тази по настоящото дело.
Няма противоречива практика и по втория въпрос – дали е допустима делба на общи части на сградата. По настоящото дело е установено, че в общите по предназначение части – избен и тавански етаж впоследствие са били обособени отделни помещения, които се ползват от отделните етажни собственици. По този начин общите части са трансформирани в отделни помещения, които могат да бъдат собственост на отделните етажни собственици, като принадлежност към техните жилища. Тази фактическа обстановка изключва прилагането към настоящия случай на разрешението, дадено с ТР №34/15.08.83г. по гр.д.№11/83г. на ОСГК на ВС, което третира недопустимостта на делбата на таван, представляващ обща част по естеството си или обща част по предназначение. По същите съображения не може да се отнесе към настоящия спор и решение №1700 от 14.12.2000г. по гр.д.№733/2002г. на ВКС, ІV ГО.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-7 от 18.02.2010г. по гр.д.№103/09г. на Б. окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар