Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
С., 23 юни 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. А.
К. Х.
при участието на секретаря Л.Г.
и в присъствието на прокурора Р.К.
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 606/2010 година
Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимите Б. Д. Т.-И. и К. М. А. срещу въззивно решение № 167/2010г. по внохд № 100/2010г. по описа на Софийски апелативен съд,НО,осми състав,
В жалбата на подсъдимата Т. се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Прави се искане да се отменят постановените съдебни актове и подсъдимата оправдае по обвиненията или делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения.
В жалбата на К. А. се прави оплакване за нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК,тъй като законът е неправилно приложен.Прави се искане да се отменят съдебните актове и А. да бъде призната за невиновна и оправдае по обвинението по чл.290,ал.1 вр.с чл.20,ал.3 и ал.4 НК,тъй като е несъставомерно от обективна и субективна страна.Алтернативно се иска намаляване на наказанието при условията на чл.55 НК.
Частната обвинителка чрез повереника си адв.А.,моли решението да се остави в сила.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подс.Т. за неоснователна.По отношение на жалбата на подс.А.,моли да се вземе предвид обстоятелството,че от извършване на деянието са изминали 10 години.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда от 13.10.2009г. по нохд № 2244/2008г.по описа на Софийския градски съд,н.о.-9 състав подсъдимата Б. Д. Т.-И. е призната за ВИНОВНА в това,че за периода 27.06.2001г. до 20.07.2001г. в [населено място],в условията на продължавана престъпна дейност ,като длъжностно лице-нотариус в регистъра на Нотариалната камара на РБ под № 076 с район на действие РС-София,в кръга на службата си съставила официални документи,в които удостоверила неверни обстоятелства и изявления,с цел документите да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства и изявления,както следва:1.На 27.06.2001г. като длъжностно лице-нотариус в кръга на службата си съставила официален документ-протокол от същата дата по нот.дело № 83/2001г. том.І,рег.№ 2783 за извършена обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на М. Г. В. върху втори етаж от недвижим имот,намиращ се на [улица],в който удостоверила неверни обстоятелства и изявления,а именно,че Е. Н. М.,И. Г. Т. и И. И. Т. са се явили пред нотариуса като свидетели по обстоятелствена проверка и са заявили, отбелязаното в протокола,че М. Г. В. е владяла имота необезпокоявано в продължение на 20-30 години,с цел да бъде използван този документ, като доказателство за тези обстоятелства и изявления. 2. На 20.07.2001г. като длъжностно лице-нотариус в кръга на службата си,съставила официален документ-нотариален акт № 88,нот.дело № 88/2001г.,том І,рег.№ 3017,вписан в службата по вписванията за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], [улица] продавач М. Г. В. и купувач К. П. Г.,в който удостоверила невярно обстоятелство,че нотариалният акт е прочетен на М. В. и тя го е одобрила,след което и подписала пред нотариуса ,поради което и на основание чл.311,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 и вр.с чл.37,ал.1 т.6 НК Я ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЛЪЖНОСТТА „НОТАРИУС” за СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25,ал.1 вр.с чл.23,ал.1 и ал.2 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимата Т. едно ОБЩО наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по присъди по нохд № 7449/06г. на СРС,нохд №3911/04г. на СГС,НОХД № 899/ на СГС и наказанието по настоящата присъда. ПРИСПАДНАЛ на основание чл.59,ал.1 НК мярката за неотклонение”домашен арест” считано от 20.05.2004г. до 10.05.2006г.Определил ОБЩО наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА длъжността „НОТАРИУС” за срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.ОТЛОЖИЛ е на основание чл.66,ал.1 НК изтърпяването на определеното общо наказание за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.На основание чл.25,ал.2 НК ПРИСЪЕДИНИЛ изцяло към общото наказание лишаване от свобода,наказанието ГЛОБА в размер на 750 лева по нохд № 7449/06г.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимата К. М. А./ с бивша фамилия Л./ за ВИНОВНА,в това,че на неустановена дата в периода от 22.08.2001г. до 24.08.2001г. в [населено място],в кафене намиращо се на кръстовището на [улица]и ул.”Д-р П. Б.”,като подбудител умишлено е склонила и като помагач умишлено е улеснила чрез даване на съвети и разяснения К. П. Г. съзнателно да потвърди неистина и затаи истина в показанията,които е предстояло да даде пред надлежен орган на властта/закрепени в протокол от 03.06.2002г. в разпит проведен от следователя С. С./,като в същите,в качеството си на свидетел,К. П. Г. съзнателно потвърдил неистина,заявявайки че е заплатил сумата 33 000 лева-продажна цена за къщата на [улица],че сделката била осъществена в дома на М. Г. В. поради влошеното здравословно състояние на последната,че не познавал подсъдимия С. С. А.,а с подсъдимата А. се запознал посредством свой приятел и затаил истината,че подсъдимият А. го помолил,а свидетелят се съгласил да придобие на своя име,но за първия,имота собственост на М. В.,че С. А. го представил К. А.,а нотариалният акт бил подписан от него пред зала”Ф.”,като наказуемостта за извършеното от К. Г. престъпление по чл.290,ал.1 НК отпада,защото преди срещу него да бъде възбудено наказателно производство, на 23.04.2004г. същият се е отказал от лъжливото си свидетелство пред надлежен орган на властта-съдия от СГС,пред който е бил проведен разпит на свидетеля в досъдебното производство,поради което и на основание чл.290,ал.1 вр.с чл.20,ал.3 и ал.4 и чл.54 НК Я ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта относно наказанието на подсъдимата Б. Д.-Т. И.,като е УВЕЛИЧИЛ наказанието по чл.311,ал.1 вр.с чл.26,ал.1 и чл.54 НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА,на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ОТМЕНИЛ е приложението на чл.66,ал.1 НК и е определил на основание чл.61,т.3 вр.с чл.59,ал.1 ЗИНЗС първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП.
УВЕЛИЧИЛ е наложеното на подсъдимата Т. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА длъжността „НОТАРИУС” за срок от ТРИ ГОДИНИ на СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 и ал.2 НК ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимата Т. ОБЩО наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по присъда по нохд № 7449/06г. на СРС,нохд № 3911/04г. на СГС,нохд № 899/04г. на СГС и по процесната присъда,като ПРИСПАДНАЛ на основание чл.59,ал.1 вр.с чл.2,ал.2 НК времето през която подс.Т. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест” за времето от 20.05.2004г. до 10.05.2006г.и ПРИСЪДИНИЛ към това наказание,наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА длъжността „НОТАРИУС” за срок от ПЕТ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.ОПРЕДЕЛИЛ ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо заведение от ОТКРИТ ТИП.
ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част.
По жалбата на подсъдимата Б. Т.:
Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.Доводите поддържани в жалбата се разгледани от въззивния съд,който е дал отговор по реда на чл.339,ал.2 НПК.Съображенията на съда изцяло почиват на събрания доказателствен материал,проверен,анализиран в съответствие с разпоредбите на чл.13,чл.14,чл.107 НПК.
Преценката на съда,за осъществено от подсъдимата деяние по повдигнатото обвинение кореспондира с гласните и писмени доказателства.Фактическите обстоятелства установени от предходните инстанция не подлежат на проверка доколкото правомощията на касационната инстанция са ограничени в нормата на чл.348 НПК.В този смисъл в рамките на правомощията си съдът проверява оплакванията за нарушения в рамките на визираните по закон касационни основания.
Д. за нарушение на материалния закон съгласно жалбата се състои в липсата на съставомерност на обвинението по чл.311,ал.1 НК.Твърди се,че деянието не е осъществено,тъй като липсва изискуемата от закона цел,както и правен или материален интерес от страна подсъдимата за извършване на инкриминираните незаконосъобразни действия.Аргументи в подкрепа на възражението не се излагат.
На л.140 и сл. от мотивите,въззивната инстанция е обсъдила възраженията касателно обективните и субективни признаци на двете инкриминирани срещу подсъдимата деяния.Изводът,че извършените от нея неправомерни действия изпълват състава на документно престъпление по чл.311,ал.1 НК е съответен на доказателствата.От последните става ясно,че подсъдимата като длъжностно лице-нотариус вписан в Нотариалната камара на РБ под № 076 с район на действие-РС-София в кръга на службата си ,по силата на чл.483 ГПК на 27.06.2001г. е съставила официален документ,в който удостоверила неверни обстоятелства,с цел да бъде използван този документ като доказателство за същото обстоятелство.Инкриминираният документ е протокол от същата дата по нот.дело № 83/2001г.,рег.№ 2783 по описа на нотариалната й кантора за извършена обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на М. Г. В. върху втория етаж на недвижим имот,в [населено място] на [улица].Неверните обстоятелства удостоверени от нея в качеството й на нотариус са следните:че Е. Н. М.,И. Г. Т. и И. И. Т. са се явили пред нотариуса като свидетели по обстоятелствената проверка и са заявили,че М. В. е владяла имота необезпокоявано в продължение на 20-30 години.
Установено е по делото,че посочените лица не са посещавали кантората на подсъдимата ,изобщо не са били разпитвани от подсъдимата Т. в качеството на свидетели в нотариалното производство за фактите,правно значими за обстоятелствената проверка.Тези лица не са правили изявленията удостоверени в инкриминирания протокол.Независимо,че върху последния тримата са положили подписи,те не са били запознати със съдържанието на протокола и не са го прочели. Нещо повече -били са заблудени от две неустановени лица от женски пол,които ги посетили в техния дом,че това се прави с цел да не изгонят М. В. и сестра й от къщата заради кучетата.
Целта на невярното удостоверяване на посочените обстоятелства е материализирана и в последващите действия на подсъдимата Т..Въз основа на инкриминирания протокол,подсъдимата действайки като нотариус,съставила и нотариален акт № 83, том І,рег.№ 2783 по нот.дело № 83/01г. за собственост върху недвижим имот,придобит въз основа на давностно владение,с който признала М. В. за собственик на втория етаж от къщата и половината от дворното място,които в действителност били собственост на последната по силата на съдебна делба от 1982г. и предшестващи я покупко- продажби на имота от 1964г. и 1971г.
След като бил изготвен нотариален акт за собственост на процесния имот/ за който подсъдимата и участващите в общата дейност подсъдими-С. А.,К. А. не намерили съществуващите документи за собственост на имота/,подсъдимата Т. съставила нотариален акт № 88,том І рег.№ 3017,дело № 88/2001г. за покупко- продажба на имота на [улица] ,с който М. В. продава на подставеното лице К. Г. недвижимия си имот.Той бил убеден от подс.А. да участва като привиден купувач вместо него,тъй като бил женен.Последният положил подпис на паркинга пред зала”Ф.”,където в автомобил го чакали подсъдимите А. Т. и А., и М. В..Установено е,че възрастната жена подписала представения й в автомобила от подс.А. нотариален акт,заедно с купчина документи,които тя не прочела и не била запозната,а полагала подпис на представяните й документи с посочване от А. на мястото,на което следва да се положи подпис.
Междувременно подс.А. предприел действия по намиране на нов купувач.
През м.август дъщерята на М. В. се завърнала в България и установила по справка в публичния регистър,че имотът е продаден на Кр.Г..Възрастната М.В. обяснила,че не е продавала имота,а само е подписвала документите представяни от „С.” за отчет пред Социалните служби.
При така установените фактически положения изводът на предходните съдебни инстанции за извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.311,ал.1 НК е законосъобразен.Законът е приложен правилно,тъй като деянието е доказано от фактическа страна ,а инкриминираните действия извършени от подсъдимата са съставомерни по това обвинение.В този смисъл,като е потвърдил присъдата в частта за наказателната отговорност и правна квалификация на инкриминираните деяния,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК.
Д.,че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимата,довело до ограничаване правото й на защита не се подкрепя от данните по делото. Всички доказателства са проверени поотделно и в съвкупност в съответствие с изискванията на НПК.Липсата на разпит на М. В. не опорочава изводите за виновно,противоправно поведение на подсъдимата Т..М.В. е починала на 10.01.2003г. поради което не е била разпитана на досъдебното производство.Хронологията на събитията ,съпътстващи фактическите действия по изпълнението на осъществената спрямо М.В. измама и лишаването й от жилищния й имот,респ.участието на подсъдимата Т. ,е установено от показанията на свидетелите Е.М. и свидетелите Томеви,на св.Кр.Г.,св.Искра П.-дъщеря на пострадалата на която последната разказала за лицето „С.” ,св.Б.,св.Г. ,св.Д. св.А..Доказателствата са били относими към предмета на доказване и достатъчни по обем за извода за извършени по чл.311 НК деяния.
Д. за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен.
За да увеличи размера на наложеното наказание,въззивната инстанция е съобразила всички обстоятелства по чл.54 НК .Деянието на подсъдимата е с подчертано висока степен на обществена опасност.Поведението й е изключително укоримо,тъй като с оглед обществения й статут и правомощията й предоставени от държавата да охранява обществените и частни интереси посредством заеманата от нея длъжност,реализирайки престъпни цели,тя нарушава законите в държавата създадени да защитават собствеността и правата на гражданите.На л.151 от мотивите въззивната инстанция обстойно се е спряла на отегчаващите отговорността обстоятелства,които са преимуществени за подсъдимата. Подсъдимата е извършила две деяния,престъпили е служебните си задължения,възползвала се е от възрастта на пострадалата и свързаните с това проблеми,съзнавайки,че реализирайки престъпните си намерения причинява вреда,лишавайки я от собственост.Действията й безсъмнено са арогантни и безпардонни,както правилно въззивната инстанция е отбелязва в мотивите си. Няма съмнение,че без нейната активна роля,именно като длъжностно лице-нотариус,последващите действия на групата участвала в отнемането имота на М.В.,не би постигнала целения резултат.Следва да се отбележи,че личната обществена опасност на подсъдимата също е подчертано завишена.От данните по делото е видно,че престъпното поведение на Т. не е изолирана проява в служебната й дейност,а утвърден начин на действие.Тя е осъдена с влезли в сила присъди по нохд 0 12971/2004г. на СРС, нохд № 7449/06г. на СРС, нохд №3911/04г. на СГС,нохд № 899/04г. за деяния по чл.311 НК извършени в качеството й на длъжностно лице-нотариус,в кръга на службата й.В този смисъл правилно е прието,че определеното наказание от една година лишаване от свобода не би постигнало целите на чл.36 НК както в личен,така и в обществен план.Правилно наказанието е увеличено на две години лишаване от свобода,а наказанието по чл.37,ал.1 т.6 НК-да заема длъжността нотариус-от три на пет години.По правилата на съвкупността на основание чл.25 вр.с чл.23,ал.1 НК на подсъдимата е определено ОБЩО наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА най-тежкото наложено й по присъда по нохд № 3911/2004г. на СГС.
Правилно е отменено приложението на чл.66,ал.1 НК и е постановено ефективно изтърпяване на общото наказание.Преценката,че целите на наказанието не биха се изпълнили чрез института на условното наказание е съответна на обективните данни. К. състав изцяло споделя мотивите в тази насока и също счита,че за поправянето на подсъдимата към спазване на законите и зачитане на установения правов ред,ефективното изтърпяване на наказанието е необходимо и обществено оправдано.
В този смисъл,като е увеличил наказанието на подсъдимата Т. и е постановил ефективно изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по чл.348,ал.5 НПК.
По изложените съображения жалбата на подсъдимата е неоснователна,а решението като законосъобразно и справедливо следва да се остава в сила.
По жалбата на подсъдимата К. А.:
Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Обвинението срещу нея е за това,че е действала като подбудител и помагач умишлено склонявайки и улеснявайки чрез съвети и разяснения К. П. Г. съзнателно да потвърди неистина и затаи истина в показания,които е предстояло да даде пред надлежен орган.
Поддържа се,че подсъдимата А. не е осъществила състава на това обвинение,защото „подбуждането към лъжесвидетелстване във връзка с деяние,за което не е образувано наказателно производство,не съставлява престъпление”.
Д. е бил поставен пред въззивния съд,който на л.148 от делото е изложил мотиви защо не го приема.
Установено е от показанията на св.К. Г.,че след предприетата от полицията проверка на сигнала на пострадалата М. В. и извършените разпити на подсъдимите Т. и А.,последната се срещнала с Кр.Г.,видимо притеснена.Казала на Г.,че бабата се оплакала,че била излъгана и те двамата трябва да се разберат какво да говорят на предстоящите разпити.Установено е,че дала на Г. лист хартия и му диктувала това,което трябва да каже при разпита.
На 30.05.2002г. св.Г. получил призовка да се яви на разпит по образуваното сл.д.№ 68/02г. по описа на ССлС.
На 03.06.2002г.,на разпита пред следователя С. С.,следвайки указанията на подс.А.,заявил,че бил заплатил сумата от 33 000 лева като продажна цена за къщата на [улица],че сделката била осъществена в дома на продавача М. В.,че не познавал подсъдимия С. С. А.,а с подсъдимата А. бил запознат посредством свой приятел и не разказал,че подс. А. го помолил и той се съгласил да придобие имота на своя име,но за подсъдимия А.,и не разказал,че подс. С. А. го представил на К. А.,а нотариалният акт бил подписан от него пред зала”Ф.”.
На 23.04.2004г. в разпита си пред съдия от СГС,НО,12 състав,свидетелят Кр.Г. разказал истината за всички възпроизведени в първия му разпит обстоятелства и съобщил фактите,които замълчал тогава.Предвид заявеното,респ.отказа от лъжесвидетелстване пред надлежен орган на властта-съдия от СГС наказуемостта на Г. по чл.290,ал.1 НК е отпаднала.
От изложеното е видно,че св.Кр.Г. е дал неверни показания пред следователя С.,надлежен орган на властта.Тези показания е депозирал след като е бил подбуден от подс.А. и е бил улеснен чрез диктуване на показанията,които следва да даде при разпита.При тези фактически обстоятелства обосновано е прието,че са налице основания за ангажиране наказателната отговорност на подс.А. по повдигнатото й обвинение.
Обстоятелството,че действията на подс.А. спрямо Кр.Г. са били извършени преди да е образувано досъдебно производство,не води до липса на съставомерност. За съставомерността на деянието е без значение в кой момент подбудителят склонява лицето към лъжесвидетелстване.Същественото е,че даващият неверни показания е склонен от подбудителя и реализира указанията дадени му от него, като депозира същите пред надлежния орган.В случая е безспорно,че е налице подбуждане към даване на неверни лъжливи показания и затаяване на истина ,и на второ място,тези показания са депозирани пред водещия разследването следовател С.,респ.пред него е затаена истината за събитията свързани с имота на М.В..
Като е приел,че подсъдимата А. е осъществила състава на чл.290,ал.1 вр.с чл.20,ал.1 т.3 и т.4 НК е потвърдил присъдата въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.
На следващо място неоснователен е довода за нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Искането за прилагане на разпоредбата на чл.55 НК и преминаване към друг вид наказание е неоснователно.И. 10 годишен срок от деянието до неговото санкциониране е отчетено от съдилищата,които са определили наказание в минималния предвиден в Наказателния кодекс наказание лишаване от свобода от три месеца.
Високата степен на обществена опасност на деянието, насочено към правораздаването,което е важна държавна дейност и което подкопава доверието в правораздавателните органи,изключва възможността за по-голямо снизхождение.
По изложените съображения наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,поради което решението и в тази част следва да се остави в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 167 от 17.05.2010г. по внохд № 100/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.отделение,7-ми състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е към Р № 113/2011 г.
№ ……………………
С., 8 юли 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. И.
К. Х.
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело №606/2010 година
Постъпила е молба от адвокат С. А. от САК,С.-1000 [улица] повереник на Искра Г. В.-П.,частен обвинител по делото,заведена с вх. № 1161 от 28.06.2011г.,с искане за присъждане на направените от нея разноски по делото пред ВКС,които са поискани в съдебно заседание на основание чл.189,ал.3 НПК.
С решение № 113 от 23 юни 2011г по горното дело,ВКС,трето нак.отделение по жалби на подсъдимите Б. Д. Т. и К. М. А. е оставило в сила въззивно решение № 167 от 17.05.2010г. по внохд № 100/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.отделение,7-ми състав.
С касационното решение съдът е пропуснал да се произнесе по искането на адв.С. А. за присъждане на направените от Искра В. разноски пред касационната инстанция.
Съгласно чл.189,ал.3 НПК „Когато подсъдимия бъде признат за виновен,съдът го осъжда да заплати разноските по делото,включително адвокатското възнаграждение….,направени от частния обвинител и гражданския ищец,ако са направили такова искане”.Видно е ,че в съдебно заседание на 15 февруари 2011г. повереника на Искра В. е направил искане за присъждане на разноските за адвокат пред касационната инстанция.На л.34 от делото е приложено пълномощно от 27.07.2010г. от Искра Г. В.-П.,с което упълномощава адвокат С. А. от САК да я представлява и защитава по н.д.№ 606/10г. на ВКС.От договора за правна помощ е видно,че В. е договорила с адв.Ст.А. възнаграждение в размер на 2000 лева за участието му пред ВКС,която сума е внесена.
Заплатеният хонорар на упълномощения повереник съставлява разноски по делото направени от частния обвинител.Същите се дължат от осъдената Б. Д. Т.-И.-жалбоподател по касационното дело,по отношение на която с молба Искра Г. В.-П. е била конституирана като частен обвинител в съд.зас. на 03.12.2008г.
Воден от горните мотиви и на основание чл.189,ал.3 НПК Върховният касационен съд,трето нак.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Б. Д. Т.-И. ЕГН [ЕГН] да заплати на Искра Г. В.-П. ЕГН [ЕГН] сумата 2000/две хиляди/ лева разноски по делото,направени пред Върховния касационен съд на РБ за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: