3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
София, 22 март 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ЖАНИН НАЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Р.Карагогов.
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 1019/2011 година
Производството е образувано на основание искане на осъдения О. И. Х. за възобновяване на внохд № 491/2010г. по описа на Ш. окръжен съд, изменяване на въззивно решение № 126 от 03.11.2010г.с което е потвърдена присъда № 436 от 14.07.2006г. по нохд № 73/2004г. по описа на Великопреславския районен съд и намаляване на наказанието .
Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и от служебния му защитник.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда Великопреславският районен съд е признал подсъдимия О. И. Х. за ВИНОВЕН в това,че на 27.07.2003г. край[населено място],обл.Ш. в съучастие като съизвършител[населено място] Е. и И. М. М. се съвъкупил[населено място] П. от[населено място],обл.Ш.,като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от три лица,поради което и на основание чл.152,ал.3 т.1 вр.с чл.152,ал.1 т.2 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
ОСЪДИЛ е тримата подсъдими ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Б. П. солидарно сумата 3000/три хиляди/лева обезщетение за причинени й неимуществени вреди,ведно със законните последици.
Шуменският окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ изцяло присъдата.
Искането е процесуално допустимо,подадено от заинтересовано лице в срока по чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО:
Доводът поддържан в искането е свързан с размера на наказанието.
При извършената проверка касационният състав не намери основание за намаляване на наказанието.Деянието е доказано от фактическа и правна страна и не се оспорва от подсъдимия.
Преценката на съдилищата по чл.301,ал.1 т.3 НПК за наказание в атакувания размер е правилна.Същото по размер наказание е наложено и на другите двама подсъдими,съизвършители в инкриминираното деяние.Отчетена е високата степен на обществена опасност на деянието,както и тази на осъдения Х..Взето е предвид и обстоятелството,че пострадалата от престъплението П. е страдаща от психическо заболяване.Взето е предвид и съдебното минало на Х.-осъждан,като последното е през 2005г. по нохд № 253/2005г. на ВП РС за деяние по чл.129,ал.1 НК/л.240 от порв.дело/.При условията на чл.54 НК е отмерено наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Възражението за явна несправедливост на наказанието е обсъдено от въззивния съд .В мотивите си съдът е приел,че тримата подсъдими след употреба на алкохол решили да отидат до[населено място],където да осъществят сексуални услуги с жена срещу заплащане.Преминавайки по пътя[населено място]-с.М. те забелязали пострадалата,която пасяла кози. След като спрели мотоциклета с който се придвижвали,се насочили към нея. М. й нанесъл удари в областта на главата и развързал връвта на шалварите й.След това тримата по ред осъществили полов акт с нея.Пострадалата викала за помощ,но Е. и запушил устата.П. се съвъкупил[населено място] подс.Х.. Прието е,че тримата подсъдими в еднаква степен носят наказателна отговорност за деянието,независимо от степента на участие в него.Преценката е правилна.Деянието е двуактно ,след извършеното насилие и заплаха и в състояние на съпротива от страна на пострадалата-дърпала се,викала за помощ,всеки от подсъдимите е осъществил без нейно съгласие полов акт.В този смисъл правилно съдилищата са определили еднакво по размер за всеки от извършителите наказание.
Потвърждавайки присъдата ,включително и в санкционната част по отношение на Х., въззивният съд не е допуснал явна несправедливост.
Съгласно чл.422,ал.1 т.5 НПК възобновяване на наказателно дело е допустимо,когато при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1-3 НПК.В случая,за да се уважи искането следва да се прецени дали наказанието наложено на осъдения Х. е явно несправедливо.
Съгласно чл.348,ал.1 т.5 НПК,наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс.
За извършеното от Х. деяние законодателят е предвидил в материално правната норма на чл.152,ал.3 т.1 НК наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.Наказанието на Х. и на останалите съизвършители е отмерено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,под средния размер от девет години.Деянието е извършено от три лица по отношение на жена с психично заболяване и е със завишена степен на обществена опасност. Данните за предходно осъждане и приложените справки за съдимост на Х. са отчетени от съдилищата като отегчаващо отговорността обстоятелство.
При изложените обстоятелства не са налице основания за извод,че наказанието на осъдения Х. е явно несправедливо.Съобразени са разпоредбите на чл.54 НК,както и на чл.36 НК.Следва да се отбележи,че по отношение на другите двама съизвършители,ВКС се е произнесъл по искане за възобновяване на наказателното дело и намаляване на наказанието,като с решение № 349 от 02.10.2008г. по н.д.347/2008г. на ВКС- 3-то нак.отделение е оставил същото без уважение.
При извършената проверка,касационният състав не установи съдебните инстанции да са допуснали съществено нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК,поради което искането за възобновяване на делото и намаляване наказанието,следва да се остави без уважение.
Воден от тези мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. И. Х. за възобновяване на внохд № 491/2010г. по описа на Ш. окръжен съд,изменяване на постановеното решение № 126/03.11.2010г. и намаляване на потвърденото с него наказание от пет години лишаване от свобода по присъда по № 436/14.07.2006г. постановена по нохд № 73/2004г. на Районен съд-гр.Велики Преслав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: