3
определение по гр.д.№ 602 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
гр.София, 16.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 602 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община К. срещу решение № II-145 от 29.12.2009 г. на Б. окръжен съд, постановено по гр.д.№ 330 от 2009 г., с което е отменено решение № 170 от 26.05.2006 г. по гр.д.№ 575 от 2005 г. на К.ския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Община К. против Х. А. Т., В. А. К., А. А. Т., Ц. Г. Т., Д. Ж. Т. и В. Ж. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху следните два недвижими имота: 1. дворно място с площ от 3080 кв.м., образуващо бивш парцел IV в кв.33 по регулационния план на с.Искра от 1925 г. и 2. дворно място с площ от 2510 кв.м., образуващо бивш парцел V. в кв.33 по регулационния план на с.Искра от 1925 г., които по сегадействащия план на с.Искра от 1991 г. са част от УПИ I от кв.50, отреден за спортен терен.
В касационната жалба се твърди, че решението на Б. окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на съдилищата, обективирана във влязлото в сила решение № 416 от 18.03.2004 г. по гр.д.№ 467 от 2003 г. на К.ския районен съд по въпроса за наличието на валидно отчуждително производство по реда на ЗПИНМ с протокол № 21 от 12.11.1960 г. на ИК на ГНС-гр.Поляновград. Освен това, жалбоподателят счита, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него нямало установена трайна практика на ВКС и било нужно да бъдат тълкувани разпоредбите на ЗПИНМ относно вещно-правния ефект на отчуждително производство в случаите, когато обезщетението за отчужден имот е определено с имот и в пари едновременно.
Ответниците по жалбата Х. А. Т., В. А. К., А. А. Т., Ц. Г. Т., Д. Ж. Т. и В. Ж. Г. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от Община К. иск за гореописаните два имота /бивши парцели IV и V. от кв.33 по регулационния план на с.Искра от 1925 г./, въззивният съд е приел, че тези два имота са били отчуждени от наследодателите на ответниците А. Д. Т. и Ж. Д. Т. с протокол № 21 от 12.11.1960 г. на ИК на ГНС-гр.Поляновград. Тъй като отчуждените собственици не били обезщетени с посочената в протокола сума, съгласно чл.39, ал.1 от ЗПИНМ не било настъпило отчуждителното действие на регулационния план и ответниците са собственици на тези имоти и към настоящия момент.
С влязло в сила решение № 416 от 18.03.2004 г. по гр.д.№ 467 от 2003 г. на К.ския районен съд, постановено между същите страни по повод на предявен от наследниците на А. Д. Т. и Ж. Д. Т. срещу Община К. иск за собственост върху дворно място, образуващо УПИ III-155 в кв.11 по ПУП на с.Искра, съдът е приел, че протокол № 21 от 12.11.1960 г. на ИК на ГНС-гр.Поляновград е не за отчуждаване, а за замяна на УПИ III-155, тогава собственост на Държавата с бившите парцели IV и V., тогава собственост на А. Д. Т. и Ж. Д. Т. и че този протокол има прехвърлително действие, тъй като е сключен по реда и във формата, предвидена в чл.13 от Закона за собствеността.
С оглед мотивите на тези две решения налице е противоречиво решаване на поставения по делото въпрос, който доуточнен от съда е: счита ли се за неправомерно отнет имот, който след отреждането му при действието на ЗПИНМ за градоустройствено мероприятие е бил заменен. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и касационното обжалване на решението следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Община К. срещу решение № II-145 от 29.12.2009 г. на Б. окръжен съд, постановено по гр.д.№ 330 от 2009 г.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание, тъй като на основание чл.84, ал.1, т.3 от ГПК жалбоподателят Община К. е освободен от заплащане на държавна такса за касационно разглеждане на настоящото дело, което е за имот-публична общинска собственост.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.