ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1163
София, 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1348 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Л. А. – Х. от [населено място], приподписана от адвокат Т., срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд /В./ от 20.V.2010г. по в.гр.д. № 174/2010г.
Ответниците по касационната жалба Н. С. П., Ц. Д. П. и А. Д. П., всички от [населено място], не са дали отговори по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е обезсилил решението на Вр.РС от 30.ХІ.2009г. по гр.д № 758/2009г. в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Цв.П., че М. Х. има срещу него вземане за връщане на владението върху недвижим имот, подробно индивидуализиран, получен на отпаднало основание по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, и е прекратил производството в тази част, отменил е решението в останалата му част и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от М. Х. иск за обявяване за недействителен на договор за дарение, предмет на нот.акт № 166/10.ХІІ.2010г., с който Д. Цв.П. и съпругата му Н. Сл.П. дарили на Ц. Д.П. апартамент, подробно индивидуализиран, като погасен по давност, и е отхвърлил и предявения от М. Х. срещу Ц. П. ревандикационен иск на същия апартамент.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че наследодателя /по завещание/ на ищцата Ц. П.М. е кредитор по непарично вземане за натурална престация по сключен между него и Д. П. през 2000г. алеаторен договор, развален поради неизпълнение с влязло в сила решение, при което прехвърлителят е придобил правото да получи обратно имота, но реализирането на правото е осуетено от разпореждането на длъжниците – ответници с имота в полза на сина им, извършено след завеждането на делото за разваляне на договора, но преди вписването на исковата молба. При това положение кредиторът разполага с иска по чл.135 от ЗЗД за обявяване недействителността на увреждащата го сделка, но в случая искът е неоснователен поради изтекла погасителна давност. Давностният срок за упражняване на потестативни права, каквото е това по чл.135 от ЗЗД, започва да тече от момента на пораждането на правото на иск, без да е необходимо притежателят на правото да знае, че то е възникнало. Кредиторът на непарично вземане, легитимиран чрез иска по чл.135 от ЗЗД да получи защита срещу увреждащото го действие, разполага с право на иск от деня на извършване на увреждащата го сделка. В още по-голяма степен това важи за случаите, в които увреждащата сделка е дарение, подлежаща на вписване, целта на което е даване на гласност на подлежащите на вписване актове и на защита на приобретателя. В случая петгодишният давностен срок е започнал да тече на 10.ХІІ.2003г., когато е вписан нотариалният акт за дарение, и е изтекъл на 11.ХІІ.2008г., при което при подаването на исковата молба на 17.ХІІ.2009г. правото на иск е било погасено. Не променя действието на изтеклата погасителна давност настъпилото в полза на ищцата общо правоприемство.
Относно искът за установяване наличието у ищцата на вземане за връщане на владението на процесния имот въззивният съд е приел, че той е недопустим поради липса на правен интерес от него, тъй като владението е притезателно право, което може да бъде предявено чрез осъдителен иск, какъвто в случая е самостоятелно предявен срещу отв.Ц. П..
В изложението на М. Л.А. – Х. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите „доколкото нормите на чл.135 от ЗЗД не визират вземания, а друг вид права, приложима ли е към тях разпоредбата на чл.110 от ЗЗД; ако другите права, различни от вземания, се погасяват по давност, то правото по чл.135 ЗЗД с каква давност се погасява и от кой момент започва да тече давностният срок за иск по чл.135 ал.3 от ЗЗД”, които въпроси били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като липсвала съдебна практика по тях.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частите по иска за обявяване недействителност на договора за дарение и по ревандикационния иск, тъй като по поставения от касаторката въпрос „правото по чл.135 ЗЗД с каква давност се погасява и от кой момент започва да тече давностният срок за иск по чл.135 ал.3 от ЗЗД” на настоящия състав не е известна съдебна практика.
Касационно обжалване на въззивното решение в частта по предявения установителен иск не следва да бъде допускано, тъй като касаторката не е посочила основания за това, предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК /в тази връзка виж ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГК, № 190 от 20.V.2010г. по гр.д. № 174/2010г. в отхвърлителните му части по предявените П. и ревандикационен искове.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГК, № 190 от 20.V.2010г. по гр.д. № 174/2010г. в частта по предявения установителен иск.
УКАЗВА на касаторката М. А. – Х. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 255лв. държавна такса, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: