4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София,14.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №795/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. Н. Х. – процесуален представителна ищеца Х. В. И. от[населено място],и от адвокат Д. П. – процесуален представителна ответника по исковата молба Д. Ж. Ж., против въззивно решение №1509/27.11.2009 г. и решение №130/01.02.2010 г. по чл.247 ГПК по гр.д.№2151/2009 г. по описа на В. окръжен съд, десети състав. Касационните жалби са подадени от страните срещу въззивните решения в частите, които не ги удовлетворяват.
В изложението на касационния жалбоподател – ищец Х. В. И. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че окръжният съд се позовава на нормата на чл.114 ЗЗД, във връзка с чл.111, б.”в” ЗЗД, без обаче да я приложи правилно, като в мотивите на решението съдът изразява становище, че след като исковата молба е подадена едва на 12.8.2004 г., а изискуемостта на вземанията законна лихва за забава е настъпила съответно на датите 01.8.2004 г. и на 01.11.2004 г., същите следва да се считат изсрочени по давност, поради изтичането на установената в закона кратка 3-годишна давност за погасяване на този вид вземания, тъй като вземанията за лихва имат характера на периодични плащания. Развива се тезата, че по същността си периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, една от друга еднородни престации, които произтичат от общ факт и с оглед своята самостоятелност и независимост една то друга всяка от тези престации, макар и обединени от общо факт и еднакви по вид, имат отделен, необусловен от живота на останалите еднородни задължения момент на изискуемост, а оттам и отделен краен срок, след изтичането на който давността за всяко отделно задължение следва да се счита настъпила. Твърди се, чие в този смисъл, за да бъде определен периода, за който изискуемото и ликвидно вземане за лихва се е погасило по давност, трябва да бъде разгледан самостоятелния живот на всяко едно от периодичните вземания за лихва. Прилагат се решения.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че окръжният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като този процесуален въпрос е задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и той от значение за точното прилагане на закона. Излага се, че в случая въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което съставлява нарушение по чл.188 ГПК. Освен това се твърди, че окръжният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно “Дали е налице периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
И двете страни са депозирали отговори на касационните жалби по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на касационното обжалване и отговорите на всяка от страните намира, че е касационните жалби са допустими, тъй като са подадени в законния срок.
За да се произнесе по допускането им съдът съобрази следното:
Изложението на касационния жалбоподател – ищец, и изложението на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, по първия въпрос, не съдържат изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същите не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложенията дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представлява излагане на становища свързани с предмета на делото, с постановеното въззивно решение, както и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационната жалба на ищеца и тази на ответника по исковата молба по първия, процесуалноправен въпрос, не следва да се допуснат до касационно обжалване.
Касационната жалба на ответника по исковата молба следва да се допусне до касационно обжалване по втория материалноправен въпрос, а именно “Налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати ?”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На касационния жалбоподател – ответник по исковата молба следва да се укаже да внесе по сметката на Върховният касационен съд държавна такса в размер на 145 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1509/27.11.2009 г. и на въззивно решение по чл.247 ГПК №130/01.02.2010 г., по гр.д.№2151/2009 г. на В. окръжен съд, десети състав, изцяло по касационна жалба, вх.№765/11.01.2010 г. и по касационна жалба, вх.№41943/14.12.2009 г. по процесуалноправния въпрос.
Определението в тази част е окончателно.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1509/27.11.2009 г. и на въззивно решение по чл.247 ГПК №130/01.02.2010 г., по гр.д.№2151/2009 г. на В. окръжен съд, десети състав, по касационна жалба, вх.№41943/14.12.2009 г. в частта, с която Д. Ж. Ж. е осъден да заплати на Х. В. И. сумата 7221 лева, представляваща част от неизплатена вноска, дадена по сключен между страните договор за заем от 04.4.2003 г., целият за сумата 250000 лева, ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба – 12.8.2008 г. до окончателното й изплащане, по материалноправния въпрос “Налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати ?”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
УКАЗВА на касационния жалбоподател Д. Ж. Ж., в седмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 145/сто четиридесет и пет/ лева, като противен случай касационната жалба ще му бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване след представяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса.
При непредставяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса делото да се докладва да съдията-докладчик за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: