О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1171
гр.София, 22.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5451/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на С. А. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 2237 от 10.06.2013 г. по гр.д.№ 263/ 2013 г., в частта му, с която, след като е отменено решение на Сандански районен съд по гр.д.№ 1561/ 2012 г., упражняването на родителските права по отношение на децата Р. С. М. и А. С. М. е предоставено на майката К. В. М., при която, в [населено място], да е местоживеенето на децата, а по отношение на бащата С. А. М. е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща месечна издръжка на децата в размер съответно 100 лв за детето Р. и 90 лв за детето А..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да изслуша двамата родители при решаване на въпроса кому да възложи упражняването на родителските права и за задължението на въззивния съд да изслуша вещо лице – психолог, ако основава решението си на извод за извършени от единия родител действия за отчуждаване на децата от другия. Счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС на това основание моли да бъде допуснато касационно обжалване.
Ответната страна К. В. М. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато, поради ненадлежно формулиране на правните въпроси и тъй като въззивният съд се е съобразил с установената задължителна практика на ВКС.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
В изложението на касатора изрично са формулирани процесуалноправните въпроси, които според него са обусловили произнасянето на въззивния съд и които са решение в противоречие с практиката на ВКС. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че такива въпроси не са надлежно повдигнати. Неоснователно е и твърдението й, че няма данни те да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът е представил решение № 40/ 15.02.2012 г. по гр.д.№ 522/ 2011 г., ІІІ г.о., ВКС, в което е прието, че изслушването на родителите по дела за родителска отговорност е задължително, а не факултативно и че въззивният съд е длъжен да констатира пропускът на първоинстанционният съд да стори това и да го поправи. Поради това са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по този процесуалноправен въпрос касационният контрол следва да бъде допуснат. По другия въпрос касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива практика, поради което същият ще бъде разгледан като касационен довод при решаване на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 2237 от 10.06.2013 г. по гр.д.№ 263/ 2013 г., в частта му, с която упражняването на родителските права по отношение на децата Р. С. М. и А. С. М. е предоставено на майката К. В. М., при която, в [населено място], да е местоживеенето на децата, а по отношение на бащата С. А. М. е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща месечна издръжка на децата в размер съответно 100 лв за детето Р. и 90 лв за детето А..
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 12,50 лв (дванадесет лева, петдесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: