О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1340
гр.София, 25.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6629/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Т. П. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1155 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 1281/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 3057/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против В. С. А. искове за връщане на дадени в заем суми в общ размер 22 500 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по предявения иск в рамките на изложените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и направеното искане и за последиците от неизпълнението на това задължение. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което моли то да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответната страна – В. С. А. – не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Делото е образувано по искова молба, в която са релевирани твърдения за възникнали между ищцата и ответницата правоотношения в резултат на договорка, че ищцата ще вземе кредити от банкови институции, ще предаде получените по този начин средства на ответницата, която се задължава от своя страна да върне заетите средства на съответната банкова институция. Излага се от ищцата, че тя е изпълнила своето задължение, но ответницата погасила само частично взетите кредити, след което спряла плащанията. Искането към съда е да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумите, получени от банковите институции. Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за връщане на заеми и ги е отхвърлил, тъй като ищцата не е доказала твърденията си.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос обуславя въззивното решение. Не се установява той да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, но тъй като има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1155 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 1281/ 2013 г.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 450 лв (четиристотин и петдесет лева), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: