3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1185
гр. София, 23.10.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4608 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №163/15.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 202/2013 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
С писмен отговор, ответникът по жалбата я оспорва.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
От фактическа страна, съдът е приел, че ищецът е заемал длъжността Директор на Д. за с. х. [населено място], като по длъжностна характеристика, изискването за образователна степен е била за висше образование, степен „магистър” и друга квалификация – „работа с компютър”. С изменение на изискванията за заемане на длъжността,извършено със заповед на кмета на ответната община, изискванията за променени относно образователната степен за длъжността – на медицинско образование – фелдшер или лекар, здравен мениджмънт. В дадения от работодателя срок, ищецът не е представил документи, удостоверяващи притежаване на необходимото за длъжността образование, поради което трудовото му правоотношение е прекратено.
Съдът е приел, че исковете са основателни. За да достигне до този извод, съдът е счел заповедта за прекратяване на основание чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ е незаконосъобразно, тъй като заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е достатъчно обоснована и мотивирана по начин, определящ в достатъчна степен причината за прекратяването на трудовото правоотношение, оттам и възможността на съдебната инстанция да извърши проверка относно съществуването на факта, посочен като основание за прекратяването и неговото съответствие на посочената правна норма. Оттук съдът е приел и лишаването на служителя да узнае за причината, мотивирала работодателя да прекрати трудовото правоотношение и да организира защитата си против него. Горните правни изводи, съдът е обосновал с посочването на две основания за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта – чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ като изрично е посочил в мотивите си, че не съществува пречка трудовото правоотношение да бъде прекратени и на двете основания, но липсва мотивировка на същата, защо са посочени и двете основания.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване липсва посочен правен въпрос, по който съдът да се е произнесъл при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, като от съдържанието на двете цитирани решения и от изрично посочения в тях текст може да се изведе правен въпрос, който е свързан със задължението на съда да разгледа законността на прекратяването на трудовото правоотношение дори тогава, когато в заповедта цифровото посочване на основанието е посочено неточно, но основанието се извежда от мотивите на същата заповед, както и правен въпрос относно това, следва ли да се счита за законосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение тогава, когато преди да заведе делото, работникът е бил наясно с причините за уволнението, въпреки неточното цифрово посочване на основанието за това. С посочените две решения на ВКС – № 885/21.05.2004 г. по гр.д.№ 1798/2002 г. на ІІІ г.о. и № 69/31.01.2001 г. по гр.д.№ 1092/2000 г. на ІІІ г.о. е прието, че в посочените по горе случаи, съдът е длъжен да разгледа законността на прекратяването на трудовото правоотношение въз основана на мотивите към заповедта, въпреки неточното цифрово изписване на основанието за това, както и че въпреки неточността, ако се установи, че работникът е бил узнал причините за прекратяването, то същото е законно, с оглед организиране на защитата си пред съда. Въззивният съд е приел различно от възприетото в цитираните две решения на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./, поради което е налице касационното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №163/15.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 202/2013 г. от състав на Окръжен съд – Враца.
Указва на [община] да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 50 лева в едноседмичен срок и в този срок да представи вносния документ, като при неизпълнение на това указания на съда, касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.